Слуга на Империята

— Никой тук не би се изказал срещу волята на Небесната светлина. — Блестящите му като на птица очи се впиха в Мара. — Също така никой тук не би могъл да разбере, че първородният му син е загинал от вероломство, и да си седи спокойно у дома.

Мара кимна и вътрешно си даде сметка за това, което бе останало неизказано. Предизвикателната намеса на Ичиндар в играта на власт беше приета вежливо. Но във Великата игра вежливостта често прикриваше убийствени намерения. Висшият съвет на Цурануани възнамеряваше да бъде чут. Нямаше да има официално заседание този ден: твърде много лордове отсъстваха. Никой лорд нямаше да предприеме ход, докато не научеше кои врагове и кои съюзници са останали живи, за да се съобрази с тях. Днес беше за оценка, а утре щеше да е за игра, за търсене на предимство над съперници в ходовете, които предлагаше шансът. И макар този съвет да беше неофициален, събирането все пак беше кръг от Великата игра, защото както един сив воин можеше да убива толкова лесно, колкото и заклелият се в цветовете на дом, така и този съвет беше също толкова смъртно опасен, колкото и свиканият с имперски едикт.

Мара бързо прецени ситуацията. Перспективите на Акома не бяха успокоителни. Минванаби беше загубил няколко противници и имаше нов лорд, който можеше да използва изцяло всичките ресурси на дома, особено военната мощ. Шансовете не бяха благоприятни за лорд Ксакатекас. Лорд Чипино и най-големият му син Дезило бяха изгубени, при което оставаше лейди Исашани и потомци, най-големите от които бяха млади и необучени да носят владетелската мантия — най-силният съюзник на Мара сега беше опасно отслабен. Налагаше се твърде много да разчита на крехката кръвна връзка на Аяки с Анасати за някаква закрила и от това се почувства все едно, че я лъхна леден вятър. Около нея, като джагуни, душещи над трупове, преди да решат за кои отбрани късове да се борят, управляващите лордове на Цурануани се събираха с членове на своите кланове, след това се пръскаха, за да поговорят със съюзници и фракции, обикновено по партии.

Формално Акома бяха членове на малка политическа партия, Нефритеното око, но след смъртта на лорд Сезу връзката се беше разпаднала. Мара не се интересуваше много от партийна политика, понеже беше твърде погълната от грижата да опази дома си от унищожение. Но след като цялата империя сега беше разклатена, никоя връзка не беше толкова незначителна, че да се пренебрегне.

Тя си проправи път покрай лорд Инродака, дебелия втори син на Екамчи, и един братовчед на господаря на Кехотара, които си говореха шепнешком и й хвърлиха хладни погледи. Беше видяла зад тях други двама членове на партията на Нефритеното око, тъй че се приближи до тях и подхвана разговор, който започна с дълъг списък от съболезнования. Мъртвите и изоставените отвъд разлома терзаеха душите на хората с отсъствието си. Но животът в Цурануани не отстъпваше пред загубите. Из цялата зала членовете на Висшия съвет опипваха ходове зад фасадите на учтиво разговарящи и през цялото време отново играеха Великата игра.