Последна саможертва

блестящата идея да изнесе колони с мощни високоговорители

на фасадата на сградата, за да могат онези, които не бяха из-

вадили късмета да се доберат до столовете вътре, да следят

отвън дебатите в залата. Навред из тълпите сновяха пазители,

опитвайки се да овладеят хаоса, който се усили неимоверно,

когато кандидатите за трона започнаха да пристигат заедно с

преданите си антуражи.

Мари Конта се появи малко преди Лиса и макар тя да бе

 426 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

претендент за короната с най-малки шансове, сред тълпите

все пак се надигнаха окуражителни викове. Пазителите се

разбързаха и успяха да удържат напора на масата, макар че

на места – където това се налагаше – да пипаха доста гру-

бичко. Толкова явно подчертано внимание би трябвало да е

плашещо, но принцеса Мари Конта с нищо не издаде безпо-

койството си. Пристъпваше гордо, усмихваше се еднакво ра-

душно и на поддръжниците си, и на противниците си. Двете

с Лиса едновременно си припомнихме думите на Кристиан:

Ти си номинирана за кралица. Дръж се като такава. За-

служаваш го. Ти си последната от фамилията Драгомир.

Дъщеря на славен род.

И тя се държеше точно така. И то не само заради насто-

яването на Кристиан. Сега, след като бе преминала успешно

през трите изпита, тежестта на древния ритуал за избор на

монарх, който ѝ предстоеше, ставаше все по-голяма. Лиса

пристъпи към входа на залата с високо вдигната глава. Не

виждах цялата ѝ фигура, но усещах излъчването ѝ: граци-

озност и величественост. Тълпите я обичаха, а на мен ми се

стори, че най-многочислената група пред входа вдигна неве-

роятен шум именно защото не беше съставена от личности с

аристократичен произход. Болшинството от насъбралите се

навън морои бяха от простосмъртните, от онези, които наис-

тина я обичаха. Отекнаха оглушителни френетични викове:

„Наследницата на Александра! Възкреси славата на драко-

на!“ За някои се оказа достатъчно просто да крещят името ѝ,

добавяйки след него прозвищата на героиня от руския наро-

ден епос, чието име носеше и Лиса: „Василиса Безстрашна-

та!“, „Василиса Прекрасната!“

Знаех, че никой от тях не подозираше какъв страх я душе-

ше отвътре. Владееше се отлично. Кристиан и майка ми, ко-

ито отначало пристъпваха плътно от двете ѝ страни, сега от-

стъпиха две крачки назад, за да може Лиса да се открои пред

тях. Никой не можеше да оспори положението и авторитета

ѝ. Всяка нейна крачка излъчваше увереност, нито за миг не

забравяше славния си дядо, някога извървял същия път. Дари

множест вото с усмивка, едновременно достойна и искрена.

Явно им бе въздействала, защото всички полудяха. А като се

 427 

р и ш е л м и й д

спря, за да коментира един плакат с изрисуван на него дракон,

самоделният художник едва не припадна от възторг, че особа