Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
По Коледа трите кораба се намираха на четирийсет и два градуса южна ширина и въпреки лошото време поддържаха средна скорост от около двеста и шейсет километра на ден. Онзи ден, чак докато се мръкна, ги следваше най-огромният кит, който бяха виждали по време на пътуването. Беше сивосинкав на цвят и бе дълъг най-малко трийсетина метра. Явно им честитеше Коледата, понеже, стига да поискаше, щеше да направи на трески малката „Дружба“.
На Бъдни вечер в затвора цареше празнично настроение. Някъде в късния следобед им донесоха храната: грахова супа, подправена с осолено свинско, обичайната мръвка осолено говеждо и обичайният малък самун корав хляб. По случай на празника всички получиха и по четвъртинка чист ром от Рио, както и възможността да спечелят някое от кутретата на София. Кучката беше родила върху койката на Закаран Кларк пет здрави кученца, беше й бабувал корабният лекар Балмейн. Палетата бяха невероятни. Две приличаха на мопсове, други две — на териери, но с твърда козинка и издадена долна челюст, а едното направо беше одрало кожата на Уолас. Гордият приемен баща — лейтенант Шарп, предостави на Балмейн възможността сам да си избере кученце: той си хареса един от мопсовете. Същото стори и гордата приемна майка — лейтенант Джонстън. Така лейтенант Джон Шортланд и първият помощник-капитан Лонг нямаха друг избор, освен да се задоволят с палетата с издадена долна челюст.
Нещата се усложниха, когато лейтенант Фързър отказа да вземе кутрето, одрало кожата на Уолас, понеже му приличало на шотландец (макар че той не го каза на глас: така де, все пак си беше Бъдни вечер!).
— Какво да го правим? — попита Шарп.
— Дали да не го дадем на Есмералда и на неговия сътрапезник Кларк? — предложи Джонстън.
Всички на квартердека избухнаха в смях.
— Тогава смятам да подаря младия Макгрегър на каторжниците — за Коледа. Никой от тях си няма куче — рече Шарп.
Всички на квартердека отсъдиха, че добре се е сетил и си заслужава да го полеят със следобедния коктейл от портвайн и ром.
На Бъдни вечер двамата флотски офицери слязоха веднага след вечерята в затвора, Шарп носеше невръстния Макгрегър. И двамата бяха мъртво пияни, макар че по празниците това не бе кой знае какво събитие. След вечеря офицерите и началниците по всички кораби бяха добре почерпени, изключение правеше само „Дружба“, където Ралф Кларк караше на лимонада, понеже бе спазарил рома с дърводелците — да му измайсторят писалища, и с каторжниците, които, да му шият какво ли не, като се почне от ризи и се свърши с ръкавици.
Решиха да видят на кого ще се падне Макгрегър с три колоди карти — при когото отидеха асата кари, щеше да участва в жребия. Сред възгласи и дюдюкане тримата късметлии показаха асата кари. Тогава Шарп, който се беше разположил на масата, поиска три клечки, макар да беше толкова пиян, че се наложи не той, а Джонстън да ги скрие самодоволно в дланта си.
— Печели онзи, който изтегли дългата! — оповести с вик Шарп.
Тя се падна на Джоуи Лонг, който се разрида от щастие.
— Дългата се падна на Лонг63! — изкиска се развеселен Шарп и се търкулна от масата, та се наложи Ричард и Уил да му помагат внимателно да се изправи, а Джоуи гушна дърпащото се кутре и го обсипа с целувки.
— Ще го държим при майка му, докато стигнем Ботаническия залив — рече, пелтечейки, Джонстън. — А щом слезем на сушата, Макгрегър е твой.
„Бог не можеше да е по-милостив — помисли си Ричард, докато се унасяше след рома в сладък сън. За разлика от друг път, не изгаряше от желание да се качва на палубата. — Всевишният помогна на един от подопечните ми да не е толкова зависим от мен. Дано и другите извадят такъв късмет. Щом напуснем този тесен зандан, ще ни бъде много по-трудно да останем заедно и да се държим един за друг.“
Увеличиха скоростта и до края на декември изминаваха по двеста и деветдесет километра на ден, времето бе възможно най-лошото — бурно море, шквалове, ураганни ветрове, които южно от четирийсет и третия градус наистина тътнеха и фучаха.
1788 година настъпи пак в лошо време, с насрещен вятър, новогодишните щормове брулеха носа на кораба, който пъплеше малко по малко към четирийсет и четвъртия градус. После излезе лек попътен ветрец, благодарение на който трите кораба препуснаха с триста и шест километра на ден. Предстоеше им всеки момент да излязат при южните носове на залива Ван Димен, затова и лейтенант Шортланд даде знак за всеки случай да привържат котвите за въжетата. Вятърът се усили, фортриселът на предната стенга на „Дружба“ се прекърши и направи платното на парцал, въпреки това обаче никъде не се виждаше суша.
63
Букв. Дългия (англ.) — Б.пр.