Сага за Австралия

Югоизточният вятър, задухал на сутринта, пооблекчи положението и за френските кораби — „Компас“ и „Астролаб“ навлязоха в Ботаническия залив точно когато десетте платнохода от английската флотилия вдигнаха котва и се запътиха към опасните подстъпи. „Сириус“, „Александър“, „Скарбъро“, „Бороудейл“, „Фишбърн“, „Златната дъбрава“ и „Лейди Пенрин“ се измъкнаха благополучно. После „Дружба“ — не му вървеше на тоя кораб, и туйто — се доближи опасно до скалите и се блъсна в „Принцът на Уелс“. Остана без бушприт и сякаш това бе малко, взе, че закачи кърмата на „Шарлот“, който се лиши от всичките си декоративни балкончета и насмалко да заседне. Цялата тая суматоха предизвика голяма веселба на „Александър“, опънал платната, та да се възползва от югоизточния вятър. Беше ясно, денят беше горещ, от левия борд се откриваше великолепна гледка. Жълтите, огънати като подкова плажове, обточени с белите зайчета на прибоя, се редуваха с червеникаво-жълти канари, които с всеки изминат километър ставаха все по-високи. Изобилие от дървета, някак по-зелени от дърветата в далечината, при Ботаническия залив, и пушекът от много огньове, извил се в небето на запад. Сетне изникнаха два страховити сто и двайсет метрови бастиона с отвор между тях, широк към километър и половина. „Александър“ се понаклони и навлезе в тази страна на чудесата.

— Е, това вече е друго! — възкликна Неди Перът.

— Ако Бристъл си имаше такъв залив, той щеше да е най-големият в Европа — обади се и Арън Дейвис. — В него ще се поберат хиляда линейни кораба и ветрищата изобщо няма да ги брулят.