Сага за Австралия

Беше посрещнат с радостни викове, които го изумиха — от Рио насам смяташе, че другарите му стават все по-независими.

— Ричард, Ричард! — възкликна Джоуи Лонг и го притисна до себе си — по страните му се стичаха сълзи. — Мислехме, че си се удавил!

— А, такова чудо като мен не се губи толкова лесно. Бях се заплеснал по бурята и не съм забелязал кога са затворили капаците, та останах на палубата, откъснат от всички на кораба. Успокой се, Джоуи. Добре съм, само съм мокър до кости и съм премръзнал.

Докато се бършеше и се търкаше силно да се стопли с чист парцал, научи от другите, че Джон Бърд, каторжник от горните нарове малко по-нататък, е проникнал в отсека и е извадил хляб.

— Всички похапнахме от хляба — поясни Джими Прайс. — Никой не дойде да ни даде да ядем.

Това обаче не попречи на Закаран Кларк да поиска Джон Бърд да получи няколко камшика, задето е отмъкнал собственост на основния доставчик.

Лейтенант Фързър, който се оказа странна смесица от състрадателност и вялост, пресметна какво количество хляб липсва и оповести, че то, горе-долу, се покрива с количеството, което е трябвало да раздадат на хората. Затова и — натърти интендантът, никой няма да бъде наказан и тоя ден всички каторжници ще получат двойна дажба осолено месо, а също корав хляб.

Въпреки разправията със Закарая Кларк в Кейптаун капитан Синклер разпозна у него сродна душа, която не му отстъпва по чревоугодничество. Още щом Кларк се премести в квартердека на „Александър“, Синклер взе да кани пълномощника на главния доставчик на пищните си гощавки, стига той да си затваря очите за рома. И така София превърна каютата на Кларк в родилно отделение, а Есмералда великодушно склони да пусне Кларк да нощува в дневната му каюта, която така и така пустееше. Затова веднага щом научи за присъдата на Фързър, Синклер се разпореди чрез Кларк Джон Бърд все пак да бъде набит с камшика, задето си е присвоил без разрешение собственост на главния доставчик.