Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Беше посрещнат с радостни викове, които го изумиха — от Рио насам смяташе, че другарите му стават все по-независими.
— Ричард, Ричард! — възкликна Джоуи Лонг и го притисна до себе си — по страните му се стичаха сълзи. — Мислехме, че си се удавил!
— А, такова чудо като мен не се губи толкова лесно. Бях се заплеснал по бурята и не съм забелязал кога са затворили капаците, та останах на палубата, откъснат от всички на кораба. Успокой се, Джоуи. Добре съм, само съм мокър до кости и съм премръзнал.
Докато се бършеше и се търкаше силно да се стопли с чист парцал, научи от другите, че Джон Бърд, каторжник от горните нарове малко по-нататък, е проникнал в отсека и е извадил хляб.
— Всички похапнахме от хляба — поясни Джими Прайс. — Никой не дойде да ни даде да ядем.
Това обаче не попречи на Закаран Кларк да поиска Джон Бърд да получи няколко камшика, задето е отмъкнал собственост на основния доставчик.
Лейтенант Фързър, който се оказа странна смесица от състрадателност и вялост, пресметна какво количество хляб липсва и оповести, че то, горе-долу, се покрива с количеството, което е трябвало да раздадат на хората. Затова и — натърти интендантът, никой няма да бъде наказан и тоя ден всички каторжници ще получат двойна дажба осолено месо, а също корав хляб.
Въпреки разправията със Закарая Кларк в Кейптаун капитан Синклер разпозна у него сродна душа, която не му отстъпва по чревоугодничество. Още щом Кларк се премести в квартердека на „Александър“, Синклер взе да кани пълномощника на главния доставчик на пищните си гощавки, стига той да си затваря очите за рома. И така София превърна каютата на Кларк в родилно отделение, а Есмералда великодушно склони да пусне Кларк да нощува в дневната му каюта, която така и така пустееше. Затова веднага щом научи за присъдата на Фързър, Синклер се разпореди чрез Кларк Джон Бърд все пак да бъде набит с камшика, задето си е присвоил без разрешение собственост на главния доставчик.
— Не липсва нищо, което не би трябвало да липсва — отсече ледено Фързър, — затова и ти, задник дебел, си гледай работата.
— Ще се оплача на капитана от вашето своеволие — закани се Кларк.
— Оплачи се, де, много важно! Ще ми накривиш капата! И да се оплакваш, и да не се оплакваш, все тая, това няма да промени нищо. Аз, а не оная лоена топка Есмералда решава какво ще правим с каторжниците.
Всички моряци на „Александър“ изгаряха от желание да разказват надълго и нашироко на всеки, готов да ги изслуша, за най-страховитата буря, която са изживявали някога: морето прииждало от всички посоки на света ужас, не е за разправяне! От „Флашбърн“ им дадоха знак с флагчетата, че там всичко е наред, виж, горката „Дружба“ не можеше да се похвали със същото: беше залята чак до юта и бимса и всичко на борда й, и животни, и дрехи, и завивки, беше станало вир-вода.
Ала трите кораба все пак бяха намерили източния курс и пореха един до друг вълните, изминавайки най-малко по двеста и шейсет километра на ден. Сега вече се намираха на четирийсет градуса южна ширина и продължаваха все на юг. В началото на декември се изви още един щорм, още по-страховит и от прословутата буря, добре поне, че утихна по-бързо. Уж беше лято, а бе много студено; по-недалновидните каторжници, които наистина нямаха и пукнат грош, се гушеха един в друг, за да се постоплят, понеже бяха облечени само с тънките ленени дрипи, раздадени от доставчика, въпреки че доста от събратята им по съдба бяха умрели и сега имаше повечко одеяла, които им бяха само добре дошли.
Сред каторжниците и пехотинците плъзна дизентерия. Хората отново взеха да мрат. От „Скарбъро“ и „Дружба“ пристигна вестта, че и там върлува дизентерия. Ричард настоя всяка капчица вода, която неговите хора пият, да минава през прочистените филтри от шуплест камък. В бурното море това означаваше по няколко лъжички вода на всеки. Щом болестта се вихреше по всички кораби, каквато и вода да бяха налели в бъчвите, тя бе заразена. Този път корабният лекар Балмейн не нареди поредното обеззаразяване и белосване — вероятно съзнаваше, че поиска ли такова нещо от каторжниците, те ще се вдигнат на бунт.