Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » История » Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:

Авторът определя тази книга (спечелила „Пулицър“ още след излизането си през 1997 г.) като кратка история на възловите събития от последните тринайсет хилядолетия на Земята. И тази история е наистина световна, тъй като ударението не пада главно върху Европа и Северна Африка, а са проследени и събитията в двете Америки, Субсахарска Африка, Югоизточна Азия и тихоокеанските острови (в новото издание на книгата — последвало феноменалния й световен успех, — по което е направен й преводът, е включена глава и за Япония). Навсякъде зад фрапиращите различия се открояват и общи модели, които Даймънд категоризира и коментира. Представена по този начин, световната история наистина прилича на гигантска луковица, но отстраняването на отделните „люспи“ (освен с неизбежните сълзи) е свързано и с други вълнуващи предизвикателства — например дали ще успеем днес да усвоим уроците на миналото, за да посрещнем подобаващо и своето бъдеще. Джаред Мейсън Даймънд (р. 1937 г.) е завършил Харвард и е специализирал в Кеймбридж. В момента е професор по география в Калифорнийския университет, Лос Анджелис. Член на Националната академия на науките, Американската академия на изкуствата и Американското философско дружество. Автор е на още няколко изключително успешни книги
1 ... 182 183 184 185 186 187 188 189 190 ... 276
Перейти на страницу:

Що се касае до Източна Азия, първоначалното предимство, с което китайците са разполагали — в лицето на производството на храни, технологиите, писмеността и формирането на държавата — е оказало огромно влияние върху съседните региони. Например през IV хилядолетие пр.Хр. по-голямата част от тропическа Югоизточна Азия все още е била заета от ловци-събирачи, изработвали своите сечива от речни камъни и кремъци в духа на т.нар. хоабинска традиция (по името на днешния Хоабин във Виетнам). Впоследствие идващите от Китай земеделски култури, неолитна технология, селищни структури и керамика, подобна на тази в Южен Китай, се е разпространила и в Югоизточна Азия, най-вероятно в комплект с езиците от южнокитайските езикови семейства. По този начин, благодарение на историческата експанзия на бирманските, лаоските и тайските езици от Южен Китай, се е осъществила и „синификацията“ на Югоизточна Азия. Можем да кажем, че всички тези съвременни народи са просто потомци на своите южнокитайски братовчеди.

Въпросната китайска вълна е била толкова мощна, че предишните народи от тропическа Югоизточна Азия са оставили само незначителни следи в днешния й етнически облик. Съхранили са се само три реликтни групи на ловци-събирачи — негритосите-семанги на Малайския полуостров, коренните жители на Андаманските острови и ведоидските негритоси от Шри Ланка, — което пък подсказва, че някогашното население на Югоизточна Азия най-вероятно е било тъмнокожо и къдрокосо, тоест подобно на съвременните новогвинейци, но не и на светлокожите и правокоси южнокитайци или на съвременните югоизточни азиатци, които, както казахме, са техни потомци. Същите тези „негритоси“ от Югоизточна Азия може би са и последните оцелели от онези многочислени някога народи, колонизирали преди 40 хилядолетия Нова Гвинея. Семангите са запазили ловно-събираческия си бит, независимо че винаги са търгували със съседите си земеделци, но са възприели от тях и един от австроазиатските езици — като по същия начин, както ще видим по-нататък, филипинските негритоси и африканските пигмеи са възприели езиците на своите търговски партньори. Само на изолираните Андамански острови са се съхранили езици, нямащи нищо общо с южнокитайските езикови семейства — последните останки от може би стотиците някога езици, говорени в Югоизточна Азия.

Дори Корея и Япония са изпитали много осезателно китайското влияние, независимо че географската изолация им е гарантирала, че няма да се лишат от родните си езици или от пък физическите и генетичните си черти, както се е случило с народите от тропическа Югоизточна Азия. Корея и Япония са възприели от Китай ориза през II хилядолетие пр.Хр., обработката на бронз — през I хилядолетие пр.Хр., а писмеността — през първото хилядолетие от нашата ера. Китай им е предал също така западноазиатската пшеница и ечемика.

Не бива обаче да преувеличаваме ролята, която Китай е изиграл в изграждането на източноазиатската цивилизация. Нека не оставаме с впечатлението, че всички културни нововъведения в този ареал са идвали само от Китай, а корейците, японците или жителите на тропиците са били някакви ретроградни „варвари“, които с нищо не са улеснявали този процес. Древните японци са създали някои от най-древните керамични изделия в света и са заживели в селища, препитавайки се от богатите местни морски ресурси, много преди в земите им да се появи производство на храни. А и някои от характерните за региона земеделски култури вероятно са били усвоени за първи път (или поне самостоятелно) именно в Япония, Корея и тропическа Югоизточна Азия.

Но дори и при това положение ролята на Китай е била непропорционално голяма. Например китайската култура се ползва все още с толкова голям престиж в Корея и Япония, че японците нямат никакво намерение да се откажат от своята традиционна — но погледната по същество китайска — писменост, независимо че тя не е особено съвместима с тяхната фонетика, а корейците едва напоследък заменят по-„тромавите“ и сложни китайски йероглифи със своята чудесно замислена и елегантно реализирана хангюл. Това, че китайското влияние се е запазило в тези две страни и през XX в., е още едно нагледно доказателство за преломната роля на доместикацията на растения и животни, случила се в Китай още преди десет хилядолетия. И благодарение на тези постижения на първите източноазиатски „фермери“ Китай е станал китайски, а хората от Тайланд до Великденския остров (както ще видим в следващата глава) са се превърнали в техни братовчеди.

1 ... 182 183 184 185 186 187 188 189 190 ... 276
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)