Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Що се касае до Източна Азия, първоначалното предимство, с което китайците са разполагали — в лицето на производството на храни, технологиите, писмеността и формирането на държавата — е оказало огромно влияние върху съседните региони. Например през IV хилядолетие пр.Хр. по-голямата част от тропическа Югоизточна Азия все още е била заета от ловци-събирачи, изработвали своите сечива от речни камъни и кремъци в духа на т.нар. хоабинска традиция (по името на днешния Хоабин във Виетнам). Впоследствие идващите от Китай земеделски култури, неолитна технология, селищни структури и керамика, подобна на тази в Южен Китай, се е разпространила и в Югоизточна Азия, най-вероятно в комплект с езиците от южнокитайските езикови семейства. По този начин, благодарение на историческата експанзия на бирманските, лаоските и тайските езици от Южен Китай, се е осъществила и „синификацията“ на Югоизточна Азия. Можем да кажем, че всички тези съвременни народи са просто потомци на своите южнокитайски братовчеди.

Въпросната китайска вълна е била толкова мощна, че предишните народи от тропическа Югоизточна Азия са оставили само незначителни следи в днешния й етнически облик. Съхранили са се само три реликтни групи на ловци-събирачи — негритосите-семанги на Малайския полуостров, коренните жители на Андаманските острови и ведоидските негритоси от Шри Ланка, — което пък подсказва, че някогашното население на Югоизточна Азия най-вероятно е било тъмнокожо и къдрокосо, тоест подобно на съвременните новогвинейци, но не и на светлокожите и правокоси южнокитайци или на съвременните югоизточни азиатци, които, както казахме, са техни потомци. Същите тези „негритоси“ от Югоизточна Азия може би са и последните оцелели от онези многочислени някога народи, колонизирали преди 40 хилядолетия Нова Гвинея. Семангите са запазили ловно-събираческия си бит, независимо че винаги са търгували със съседите си земеделци, но са възприели от тях и един от австроазиатските езици — като по същия начин, както ще видим по-нататък, филипинските негритоси и африканските пигмеи са възприели езиците на своите търговски партньори. Само на изолираните Андамански острови са се съхранили езици, нямащи нищо общо с южнокитайските езикови семейства — последните останки от може би стотиците някога езици, говорени в Югоизточна Азия.