Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Археологическите обекти в Китай, където са регистрирани и най-ранните следи от такава дейност, съдържат също и кости на домашни животни: прасета, кучета и кокошки. Постепенно към тези доместикати са се добавили и много други. От четирикраките като че ли най-важен е бил биволът (като впрегатно животно), след когото са се нареждали копринените буби, патиците и гъските. Известните ни по-късно култивирани растения включват соята, конопа, цитрусовите плодове, прасковите, кайсиите и крушите. А и вече добре познатата ни континентална ос на Евразия е позволявала на (някои от тези) доместикати да пристигат не само от запад, но и от изток, и с течение на времето да си извоюват трайни позиции в Китай, които запазват и до днес. Ако говорим за някакъв по-значим западен принос към древнокитайската икономика, то това са най-вече пшеницата и ечемикът, както и кравите и конете, а в по-малка степен овцете и козите.

Както навсякъде по света, така и в Китай производството на храни постепенно е довело и до онези характерни белези на „цивилизацията“, които обсъдихме в Глави XI-XIV. Обработката на бронз, в която Китай несъмнено е заемал водещи позиции, започва още през III хилядолетие преди Христа и впоследствие довежда до най-ранната стоманодобивна промишленост в света (VI в. пр.Хр.). През следващите хиляда и петстотин се наблюдава и онзи разцвет на китайски технологически нововъведения, за който стана дума в Глава XIII — ще споменем само хартията, компаса, ръчната количка и барута. Но още през III хилядолетие пр.Хр. се появяват укрепени градове с некрополи, в които фрапиращата разлика между луксозни гробници и скромни гробове свидетелства за нововъзникващите класови различия. За появата на стратифицирани общества, чиито лидери са можели вече да ангажират впечатляващо количество трудова сила, свидетелстват и огромните защитни стени, импозантните дворци, а далеч не на последно място и Големият канал (най-дългият в света — близо 1000 мили), свързвал Северен и Южен Китай. Най-сигурните данни за наличието на писменост ни отпращат към II хилядолетие пр.Хр., но не е изключено тя да е възникнала по-рано. Археологическите данни за нарояващите се китайски градове и държави, подкрепяни и от най-ранните запазени исторически хроники, ни отвеждат до династия Джоу (утвърдила се около 2000 г. пр.Хр.).

Колкото до онзи доста по-неприятен страничен продукт на производството на храни — заразните болести, — все още не можем да кажем в коя точно част на Стария свят са били усетени и най-ранните симптоми. Ако съдим обаче по европейските хроники от Римската епоха и Средновековието, бубонната чума и едрата шарка явно са дошли от изток, което подсказва, че произходът на тези вируси най-вероятно е китайски или поне източноазиатски. Много вероятно е инфлуенцата (предаваща се от свинете) да е възникнала също в Китай, тъй като именно там свинете най-рано са се превърнали в икономически фактор.