Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Можем да разсъждаваме в няколко насоки, ако целта ни е да реконструираме езиковата карта на Източна Азия отпреди няколко хилядолетия. Първо, да проследим в обратен ред езиковите експанзии от последните няколко хилядолетия, за които разполагаме с надеждни исторически свидетелства. Второ, да приемем, че всяка съвременна страна, в която се говори само един език (или група сродни езици) и заема по-обширна територия е и едно свидетелство за някаква сравнително скорошна географска експанзия на съответната езикова група, която обаче не е разполагала и с достатъчно много историческо време, за да се диференцира на повече езици. Трето, по същата логика можем да приемем също, че всяка страна, в която се наблюдава по-голямо езиково разнообразие, но в рамките на едно и също езиково семейство, отстои и на по-близко разстояние от първоначалния център на разпространение на въпросното езиково семейство.

Ако приложим тези три начина, за да върнем назад езиковия часовник, ще стигнем до следните изводи: 1) Северен Китай първоначално е бил заселен от говорещи китайски и други синотибетски езици; 2) отделни части на Южен Китай са били заемани в различни епохи от говорещи мяо-яо, австроазиатски и тай-кадайски езици; 3) говорещите синотибетски езици са успели да изместят в повечето случаи другоезичните в Южен Китай. Явно още по-драстични езикови размествания са станали в тропическа Югоизточна Азия, отстояща на юг от днешен Китай — тоест в Тайланд, Мианмар, Лаос, Камбоджа, Виетнам и Малайския полуостров. Каквито и езици да са били говорени някога там, вече напълно са изчезнали, защото всички съвременни езици, говорени в тези страни, са езици на нашественици от по-нови времена, предимно от Южен Китай, но в някои случаи и от Индонезия. Фактът, че езиците мяо-яо вече са със затихващи функции, ни дава основание да предположим, че някога Южен Китай е приютявал и други езикови семейства (освен мяо-яо, австроазиатското и тай-кадай), но от тях днес не са запазени никакви следи. Най-вероятно сред тях е попадало и австронезийското езиково семейство — към което принадлежат всички филипински и полинезийски езици, — но то е изчезнало безвъзвратно в самия Китай и ако днес знаем нещо за него, то е само защото хората, говорили на тези езици, са се прехвърлили на тихоокеанските острови и са успели да оцелеят там.