![Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/1/pushki-virusi-i-stomana-kakvo-opredelya-sdbinite-na-choveshkite-obshchestva-bg-download.jpg)
Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
- Автор: Даймонд Джаред Мэйсон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-262-0
- Переводчик: Юлиян Антонов
- Жанр: История
Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:
Всички тези парадокси ни навеждат на мисълта, че някога този „хомогенен“ Китай е бил също така „хетерогенен“, каквито днес са всички по-многочислени нации в света (поне на този етап). Разликата е в това, че той бил унифициран много по-рано от тях. И тази „синификация“ е включвала не само драстичната хомогенизация, разбирай претопяване на жителите на един огромен отрязък от земната площ, но и повторното заселване на тропическа Югоизточна Азия, да не говорим за огромното влияние, което Китай е упражнил върху Япония, Корея, а може би дори и Индия. В този смисъл историята на Китай ни дава и ключа към историята на цяла Източна Азия. Ето защо в тази глава ще разкажем как всъщност Китай е станал китайски.
Една удобна отправна точка би била езиковата карта на Китай (вж. Фигура 16.1). Достатъчен е само един поглед, за да се усъмним в тези наши привични представи за „монолитния“ Китай. Оказва се, че освен осемте „големи“ езика — мандарин (ханю) и неговите седем най-близки родственика, често определяни колективно като „китайски“ и всеки от които се говори от 11 до 800 милиона души, — в Китай има и над 130 „малки“ езика, много от които се говорят само от няколко хиляди души. Всички тези езици, и „големите“, и „малките“, попадат в четири езикови семейства, които доста се различават по компактността на своето разпространение.
В единия край са ханю и родствените му, съставящи китайската подгрупа на синотибетското езиково семейство и разсеяни по цялата площ от Северен до Южен Китай. Човек може да обходи цялата страна от север до юг, т.е. от Манджурия до залива Тонкин, и през цялото време да пребивава на територия, заемана от хора, за които някой от тези „китайски“ езици е и роден. Разпространението на останалите три семейства е по-фрагментарно — най-често става дума за малки етнически „острови“, заобиколени от „морета“ от други етноси, говорещи китайски (или други) езици.
Особено фрагментарно е разпределението на езиковото семейство мяо-яо (или хмонг-миен), обхващащо шест милиона души, говорещи на пет различни езика и носещи такива колоритни имена като червени мяо, бели (или раирани) мяо, черни мяо, зелени (или сини) мяо и, за разнообразие, яо. Мяоговорещите живеят в десетки анклави, винаги обкръжени от представители на други езикови семейства и разсеяни на площ от 500 000 кв. мили, от Южен Китай до Тайланд. Над 100 000 мяоговорещи (бежанци от Виетнам) са пренесли своите езици и в Съединените щати, където са по-известни под алтернативното си наименование хмонг.
Друга също така фрагментарно е и австроазиатското семейство, чиито най-разпространени езици са виетнамският и камбоджанският. 60-те милиона говорещи австроазиатски езици са се разселили от Виетнам до Малайския полуостров на юг, а на запад — до Северна Индия. Последното езиково семейство в Китай е тай-кадай (в което влизат също тай и лао), а 50-те милиона, които говорят на тези езици, са се разселили от Южен Китай до Южен Тайланд, а на запад — до Мианмар (Фигура 16.2).
Естествено, трудно бихме обяснили тази фрагментарност на езиците от мяо-яо с това, че някой праисторически хеликоптер е сновал над континента и ги е пускал, където му падне. По-скоро можем да предположим, че тези езици някога са били много по-солидно представени, а са се превърнали в анклави вследствие на експанзията (или асимилацията), провеждана от хората, говорещи на други езици, които нерядко са убеждавали (или принуждавали) мяо-яо да се откажат от майчиния си език. Впрочем този процес на езикова фрагментация е протекъл през последните две хиляди и петстотин години и е добре документиран исторически. Предците на днешните тайци, лаосци и бирманци до един са дошли от Южен Китай. Тоест те са емигрирали в сегашните си територии през историческата епоха, като последователно са „претопявали“ потомците от предишни човешки миграции. Синоезичните са били особено усърдни в изместването и асимилирането на другите етнически групи, към които са се отнасяли с пренебрежение, защото са ги смятали за „примитивни“ и „изостанали“. Хрониките от времената на династия Джоу (1100–221 г. пр.Хр.) описват тъкмо покоряването и асимилирането на много такива некитайски народи от държави, в които са се говорели китайски езици.