![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Разбира се — каза Бекстрьом. — Къде да я изпратя?
— Изпратете я в редакцията, на мое име — каза Рони.
— Ще пристигне с пощата — излъга Бекстрьом, тъй като дори един такъв като Рони Филма би трябвало да знае, че пощальоните в днешно време крадат като свраки и че такава скъпа вещ ще се загуби в мига, в който я пъхне в пощенската кутия.
— Благодаря, много благодаря — каза Рони с глас, който звучеше сякаш наистина беше много благодарен.
— Няма защо — каза Бекстрьом. Явно не го схваща, помисли си той, когато разговорът приключи.
Вечерята в дома на Йегура беше чудесен завършек на деня. Като начало имаше леки освежителни напитки с различни топли и студени мезета. След това се насладиха на традиционна буржоазна вечеря от три блюда в трапезарията на Йегура, а за завършек седнаха в библиотеката на кафе с коняк, за да обсъдят последния си общ делови проект.
— Как върви издирването на Пинокио и неговия нос? — попита Йегура с любопитно изражение на лицето.
— Върви лека-полека — каза Бекстрьом и кимна подчертано. — Макар все още да е твърде рано, за да се говори за някакъв пробив в разследването.
— Но от вестниците разбирам, че следите водят към двореца и Негово Величество краля — продължи Йегура. — Макар самият аз да не мога да допусна мисълта, че Негово Величество би имал нещо общо с такъв като Ериксон.
— Разбира се, това е ясно — потвърди Бекстрьом. — За съжаление, така се стичат обстоятелствата, че точно при такива като Ериксон се озовава човек веднага щом стане въпрос за малко по-деликатни неща. Така че няма нужда да се притесняваш за самия Прованс. Проблемът е, за съжаление, че губим следата в дома на онова недоразумение Ериксон.
— Нека горещо се надаваме, че положението не е толкова лошо — каза Йегура с вид на човек, който наистина се надяваше. — Това ще бъде тежък удар за далата западна история на изкуството.
— Едва ли ще е чак толкова лошо — каза Бекстрьом и поглади кръглия си нос. — Има обаче нещо, с което би могъл да ми помогнеш.
— Целият съм в слух.
— Името на твоя познат. Онзи, който се е интересувал от картината с дебелия монах.
— Картината на Александър Верешчагин на свети Теодор ли?
— Точно така — каза Бекстрьом.
— Срещу обещание за мълчание, само между нас?
— Разбира се — отвърна Бекстрьом и кимна окуражително.
— В такъв случай — въздъхна Йегура и леко повдигна рамене. — В такъв случай май ще трябва да отстъпя от своите принципи. Освен това предполагам, че вече знаеш кой е и ще се сетиш, щом чуеш името. Говори се, че той е нещо като легенда в Сулна, където работиш.
— Е, как се казва той? — попита Бекстрьом.
— Марио Грималди, Кръстника, знаеш го.
127
Бекстрьом посвети по-голямата част от почивните дни на обмисляне на своя случай, тъжната кончина на адвокат Тумас Ериксон, а по-пикантните правни деликатеси във връзка с това той на драго сърце предостави на Лиса Лам и нейните съмишленици. Имаше други неща, които бяха по-интересни. Общо взето, той следваше обичаите си, що се отнася до храната, напитките и физическите упражнения. Фразата „здрав дух в здраво тяло“ беше станала нещо като пътеводна звезда за него и дори най-малкото отклонение от това правило беше немислимо.
Останалата част от времето си той посвети на скъсяване на безкрайната понастоящем върволица от копнеещи жени, които се редяха на опашка за големия салам. Две нови и до момента непроверени дарования. В събота следобед една двайсет и пет годишна маникюристка, която на снимките, които беше направила на самата себе си с уебкамерата си, изглеждаше много обещаваща, в чисто външен смисъл. За съжаление обаче, се оказа пълно разочарование, когато дойде време за практическото изпълнение.
„Най-много четворка, слаба четворка, много слаба четворка“, оцени я Бекстрьом, когато най-после всичко свърши и той я изпрати у дома ѝ, в неугледното предградие, където тя вероятно живееше. Обещаната вечеря той бе принуден да отмени, тъй като получи спешно повикване от службата, откъдето го търсеха заради току-що извършено убийство в Ринкеби.
— Боже, колко ужасно — възкликна маникюристката, докато стоеше в антрето, преди да си тръгне. — Но чудесно е, че има такива като теб, и трябва да ми обещаеш, че скоро ще се видим отново.
— Разбира се — излъга Бекстрьом. — Това трябва да го повторим.
Останалата част от деня той посвети на обичайните си дейности, а завършекът на вечерта беше една хубава вечеря в ресторанта на Операта, заедно със самия себе си.