История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Бомбардировачите излитат при силно вълнение между 8,15 и 9,24 часа и достигат Япония за четири часа, като изненадват отбраната и хвърлят бомбите си (включително запалителните) над Токио, Нагоя и Кобе. След това продължават полета си към Китай улеснени от вятъра, който духа в гърба им. За нещастие поради някакво недоразумение летището Джуджоу не е готово да ги приеме, което налага екипажите да извършат аварийно кацане или да скочат с парашути. От общо 82 души се връщат 70. Трима от тези, които не успяват да се завърнат, са екзекутирани от японците за бомбардировката на цивилни обекти. Двата самолетоносача успяват да се измъкнат невредими и на 25 април стигат Пърл Харбър.
Друго щастливо стечение на обстоятелствата е, че въпреки предупреждението на патрулиращата подводница японците очакват нападението един ден по-късно от извършването му — на 19 април, когато по техни преценки само-тоносачите ще бъдат достатъчно близо, за да могат бомбардировачите им да излетят. Дотогава противовъздушната отбрана ще бъде готова, а самолетоносачите на адмирал Нагумо ще са достигнали определената за тях позиция, от която да нанесат контраудар.
Основната полза от нападението е, че подобрява самочувствието на аме-риканците, твърде разклатено от Пърл Харбър. Атаката принуждава японците да държат на своя територия 4 големи съединения от изтребители на ВВС за защитата на Токио и на други градове и след нея те изпращат наказателна експедиция от 53 батальона в китайската провинция Джъдзян, където се при-земяват американските бомбардировачи. Друг, още по-важен резултат, пре-дизвикал отклоняването на сили, е решението да се попречи на подобни акции в бъдеще, като се предприемат операция за завладяване на остров Мидуей, както и настъпателни действия, за да се откъсне Австралия от Америка.
Тази двойна цел пречи на съсредоточаването на сили в други райони. Според преработения план първата стъпка, която също преследва двойна цел, трябва да бъде по-дълбоко проникване на Соломоновите острови, за да се превземе Тулаги като военновъздушна база в морето и от нея да се охранява по-нататъшното настъпление на югоизток, придружено от превземането на Порт Морсби на южния бряг на Нова Гвинея, откъдето японските бомбардировачи могат да достигнат Куинсланд. След това обединеният флот под командването на Ямамото трябва да окупира остров Мидуей и основни пунктове в западната част на Алеутските острови. След желателното унищожаване на американския Тихоокеански флот третата стъпка трябва да бъде възоб-новяването на настъплението на югоизток, за да бъдат блокирани морските пътища от Америка за Австралия.
Първата стъпка води до битката в Коралово море, втората — до битката за Мидуей и третата — до продължителната и ожесточена борба за Гуадалканал — големия остров близо до Тулаги.
Забавното е, че този ревизиран японски план косвено води до задълбочаване на разногласията при американците относно планирането и командването. В началото на април Съединените щати отново поемат отговорността за целия Тихоокеански район, с изключение на Суматра, а на британците остава да отговарят за Суматра и за района на Индийския океан. Китай е отделен военен театър под американска опека. Американската сфера на влияние е разделена на две: Югозападен Тихоокеански район под командването на генерал Макартър, чийто щаб е установен в Австралия, и Тихоокеански район под командването на адмирал Честър У. Нимиц. И двамата са силни и авторитетни мъже, които има вероятност да стигнат до сблъсък. Японският план дава повод за разнообразни широкомащабни действия и на двамата. Още повече границата между техните две зони минава през Соломоновите острови, където опасността от японско амфибийно нападение изисква комбинираното използване на сухопътните сили на Макартър и на военноморските сили на Нимиц, което налага да постигнат някакво съгласие за съвместни действия.
Битката за Коралово море
Японските сухопътни и военновъздушни сили се събират за първи път в Рабаул в Нова Британия, а военноморските — в Трук, на Каролинските острови, 1600 км по на север. Зад амфибийните групи, определени да извършат двете нахлувания, се движи ударна група от самолетоносачи, готова да отблъсне евентуална американска намеса. Тя се състои от самолетоносачите „Дзуйкаку“ и „Шокаку“, ескортирани от крайцери и разрушители. Самолетоносачите носят на борда си 125 самолета (42 изтребителя и 83 бомбардировача). В Рабаул има още 150 самолета, които могат да се притекат на помощ.