Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
— Това зависи от следващото послание на президент Гладстоун — отвърна консулът и кимна към холоямката, замъглена от предавателните колони. В момента на корабния едновременен дисплей се декодираше векторно съобщение.
Мейна Гладстоун влезе в лазарета на Правителствения дом и бе придружена от очакващите я лекари до нишата за възстановяване, където лежеше отец Пол Дюре.
— Как е той? — попита тя първия лекар, личният доктор на президента.
— Изгаряния от втора степен по около една трета от тялото му — отвърна д-р Ирма Андронева. — Загубил е веждите си и малко коса… пък и поначало не е бил с много… и има някои радиационни изгаряния от трета степен по лявата страна на лицето и тялото. Завършихме епидермалното възстановяване и му направихме ДНК-шаблонни инжекции. Не изпитва болки и е в съзнание. Проблем са кръстоидните паразити на гърдите му, но не представляват пряка опасност за пациента.
— Радиационни изгаряния от трета степен — повтори Гладстоун, като спря за миг пред помещението, където чакаше Дюре, за да не може да я чуе. — Плазмени бомби ли?
— Да — отвърна друг лекар, когото президентът не можа да познае. — Сигурни сме, че този човек се е телепортирал от Божия горичка секунда-две преди да бъде прекъсната телепортаторната връзка.
— Добре — рече Гладстоун и застана до плаващата платформа, върху която лежеше Дюре. — Искам да разговарям с господина насаме, моля.
Лекарите се спогледаха, махнаха на една механична сестра да се прибере в стенния си шкаф и когато излязоха, затвориха портала към отделението.
— Отец Дюре? — попита Гладстоун, разпознавайки свещеника от холосите му и описанията на Севърн по време на поклонничеството. Лицето на Дюре беше червено и нашарено, и лъщеше от възстановителния гел и напръсканото болкоуспокоително. Все още беше мъж с удивителна външност.
— Г. президент — прошепна свещеникът и сякаш понечи да се изправи.
Гладстоун леко положи ръка на рамото му.
— Почивайте — каза тя. — В състояние ли сте да ми разкажете какво стана?
Дюре кимна. В очите на възрастния йезуит имаше сълзи.
— Истинският глас на Светодървото не вярваше, че наистина ще нападнат — дрезгаво промълви той. — Сек Хардийн си мислеше, че храмерите имат някакъв договор с прокудените… някаква спогодба. Но те нападнаха. Тактически копия, плазмени бомби, ядрени експлозиви, струва ми се…
— Да — рече Гладстоун, — наблюдавахме от Военния салон. Трябва да знам всичко, отец Дюре. Всичко от момента, когато влязохте в Пещерната гробница на Хиперион.
Очите на Пол Дюре се забиха в лицето на Гладстоун.
— Знаете за това?
— Да. И за повечето други неща до този момент. Но трябва да науча повече. Много повече. Дюре затвори очи.
— Лабиринтът…
— Какво?
— Лабиринтът — с по-силен глас повтори той. Прочисти гърлото си и й разказа за пътуването си през тунелите с трупове, за прехвърлянето на кораба на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ и за срещата си със Севърн на Пацем.
— И сте сигурен, че Севърн е тръгнал насам? Към Правителствения дом? — попита Гладстоун.
— Да. Заедно с вашия помощник… Хънт. И двамата искаха да се телепортират тук.
Гладстоун кимна и предпазливо докосна необгорялата част от рамото на свещеника.
— Отче, тук събитията се развиват много бързо. Севърн липсва, също и Лейт Хънт. Трябва ми съвет относно Хиперион. Ще останете ли с мен?
Дюре погледна объркан за миг.
— Трябва да се върна обратно. Обратно на Хиперион, г. президент. Сол и другите ме чакат.
— Разбирам — успокоително каза Гладстоун. — Веднага щом има начин да се върнете, ще ви помогна да го направите. В момента обаче Мрежата е под брутална атака. Милиони загиват или има опасност да загинат. Трябва ми вашата помощ, отче. Мога ли да разчитам на вас дотогава?
Пол Дюре въздъхна и се отпусна обратно.
— Да, г. президент. Но нямам представа как…
Чу се тихо почукване и Седептра Акаси влезе, за да подаде на Гладстоун лист с някакво съобщение. Президентът се усмихна.
— Казах, че събитията се развиват бързо, отче. Ето нещо ново. Съобщение от Пацем, в което се казва, че Колегията на кардиналите се е събрала в Сикстинската капела… — Гладстоун вдигна вежди. — Забравила съм, отче, това истинската Сикстинска капела ли е?
— Да. Църквата я пренесе камък по камък и фреска по фреска на Пацем след Голямата грешка. Гладстоун сведе поглед към съобщението.
— …се е събрала в Сикстинската капела и е избрала нов понтифик.
— Толкова скоро? — промълви Пол Дюре. Той отново затвори очи. — Предполагам, усещали са, че трябва да бързат. Пацем е… какво?… само на десет дни пред нахлуващата вълна на прокудените. И все пак, да стигнат до решение толкова бързо…