Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Най-сетне Лелейн проговори.
— Ние не обявяваме война на личности — заяви тя сухо. — Дори на изменнички като Елайда. Във всеки случай, призовавам ви да оттеглите въпроса си, докато не обсъдим по-неотложните неща. — Изтупа полата си, все едно че изтупваше самата Елайда — или Егвийн може би — и се обърна към другите Заседателки. — Това, което ни е събрало на заседание тази вечер, е… Исках да го изразя по-просто, но не може. Да отворим Книгата за новачки? Та нали ще ни се струпат бабички да ги изпитваме? Да останем тук цял месец? Едва ли е нужно да изброявам дългия списък трудности, като се почне с това, че ще трябва да изхарчим половината си злато, без да пристъпим и една крачка по-близо до Тар Валон. А колкото до това, че нямало да прекосим Андор…
— Моята сестра Лелейн в нетърпението си забрави коя е в правото да говори първа — прекъсна я гладко Романда. И така се усмихна, че пред нея дори Лелейн изглеждаше весела. При което занамества бавно шала си като жена, разполагаща с всичкото време на света. — Имам два въпроса за внасяне пред Съвета и във втория ще взема отношение по това, което безпокои Лелейн. Но за нейно съжаление, първият ми въпрос засяга самата Лелейн и доколко е уместно мястото й в Съвета. — Усмивката й се разшири, без ни най-малко да се стопли. Лелейн приседна бавно и се намуси.
— Въпросът за война не може да бъде отложен — властно заяви Егвийн. — На него трябва да се отговори преди всеки внесен след него въпрос. Такъв е законът.
Вълна от бързи, питащи погледи премина между Заседателките.
— Така ли е? — най-сетне попита Джаня, огледа се замислено и се извърна към жената до себе си. — Такима, ти помниш всичко, което си чела, и съм сигурна, че си ми казвала, че си чела Закона за войната. Така ли постановява той?
Егвийн затаи дъх. Бялата кула беше изпращала войски в какви ли не войни през последните хиляда години, но винаги в отговор на молба за помощ от страна поне на два трона и това винаги бяха били техни войни, а не на Кулата. Последният път, когато самата Кула бе обявявала война, беше бил срещу Артур Ястребовото крило. Сюан твърдеше, че само няколко библиотекарки знаели нещо повече от това, че изобщо съществува Закон за войната.
Ниска, с дълга тъмна коса до кръста и с кожа с цвета на потъмняла от времето слонова кост, Такима напомняше на птица, килнала глава на една страна в размисъл. Сега заприлича на птица, която иска да полети, помръдна се на мястото си, намести шала си и съвсем ненужно заоправя шапчицата си с перли и сапфири.
— Така е — най-сетне отрони тя. Егвийн отново задиша.
— Изглежда — заговори с режещ тон Романда, — Сюан Санче ви е учила добре, майко. Как може да се обявявате в подкрепа на обявяването на война? Срещу една жена. — Каза го така, сякаш се опитваше да отмести нещо съвсем неприемливо от пътя си и седна на мястото си, очаквайки въпросното нещо само да се отдръпне.
Егвийн въпреки всичко й кимна изящно и се изправи. Срещна погледите на Заседателките един по един, спокойно и непоколебимо. Такима избегна да я погледне в очите. Светлина, тя знаеше! Но не беше казала нищо. Дали щеше да го премълчи достатъчно дълго? Твърде късно беше да променя плана.
— Днес се оказваме изправени срещу армия, предвождана от хора, които се съмняват в нас. Иначе тази армия нямаше да е тук. — Егвийн бе искала да вложи в гласа си страст, да я остави да забушува, но Сюан я беше посъветвала за изключително хладнокръвие и най-накрая тя се бе съгласила. Трябваше да видят жена в пълно самообладание, а не момиче, оставило се да го подведе поривът на сърцето. Думите й обаче забликаха от самото й сърце. — Чухте Арател, която заяви, че не желае да бъде намесена в делата на Айез Седай. И въпреки това са могли да вдигнат войска и да влязат с нея в Муранди, за да се изпречат на пътя ни. Защото не са сигурни кои сме ние и какво замисляме. Нима някоя от вас смята, че те наистина вярват, че сте Заседателки? — Малинд, кръглолика и с яростно присвити очи, се размърда на пейката между Зелените, а също и Салита, която придърпа шала си с жълтите ресни, въпреки че тъмното й лице успя да остане безизразно. Берана, друга от Заседателките, избрани в Салидар, замислено са намръщи. Егвийн не спомена за реакцията им към нея като Амирлин — ако тази мисъл все още не беше им хрумнала, не смяташе сама да им я насажда.
— Изброили сме престъпленията на Елайда пред безброй знатни хора — продължи тя. — Заявили сме им, че възнамеряваме да я свалим. Но те се съмняват. Те си мислят, че може би — може би — сме това, което твърдим, че сме. И че може би в думите ни се крие някаква уловка. Че навярно сме само ръката на самата Елайда, заплитаща някаква сложна схема. Съмнението разколебава хората и ги тласка към грешки. Съмнението е дало кураж на Пеливар и Арател да се изправят пред Айез Седай и да им заявят: „Не можете да продължите“. Кой още би застанал на пътя ни или би се намесил, защото е несигурен, а несигурността ги кара да действат затънали в мъгла и объркани? За нас има само един начин да разпръснем тази тяхна обърканост. Всичко друго вече сме го направили. Обявим ли война на Елайда, съмнения повече няма да има. Не твърдя, че Арател, Пеливар и Емлин ще се отдръпнат веднага щом го направим, но те и всички останали вече ще знаят кои сме. Никой повече няма да посмее да покаже толкова открито съмнението си, когато кажете, че вие сте Съветът на Кулата. Никой няма да посмее да застане на пътя ни, бъркайки се в делата на Кулата в несигурност и от невежество. Вече сме стигнали до вратата и сме хванали дръжката на бравата. Ако се побоите да прекрачите прага, то тогава едва ли не ще помолите целият свят да повярва, че не сте нищо друго освен кукли на Елайда.