Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Тогава побързайте — каза Ричард.
— Мрачният Рал търси теб. Твоят меч не може да го убие. Тази нощ балансът на силата е натежал на негова страна. Излезеш ли оттук, ще те убие. Няма да имаш никакъв шанс. Никакъв. За да победиш, трябва да промениш баланса на силата, нещо, което не можеш да направиш тази нощ. Хората, които той убива тази нощ, ще умрат независимо дали ти ще отидеш да се биеш за тях. Излезеш ли, в крайна сметка ще загинат повече. Много повече. Ако си решен да успееш, трябва да имаш смелостта да оставиш тези тук да умрат тази нощ. Трябва да спасиш себе си, за да можеш да излезеш да се биеш друг път. Трябва да изтърпиш тази болка. Трябва да използваш главата си повече от меча си, ако искаш да имаш шанс да победиш.
— Но рано или късно ще трябва да изляза от тук!
— Мрачният Рал пропусна много нощни кланета. Има да се грижи за много неща, включително и за времето си. То не е достатъчно, за да си позволи да чака цяла нощ. Той е уверен и има сериозни причини за това, че може да те победи когато си пожелае. Няма причина да чака. Скоро ще си тръгне, за да се заеме с тъмните си дела, и ще те потърси някой друг път.
Символите, изрисувани по тялото ти, отварят нашите очи за теб, така че те виждаме. Но затварят неговите; той не може да те види. Докато не извадиш меча си. Него той ще види; тогава ще те хване. Докато символите са върху тялото ти и магията на меча ти остане в ножницата, докато си на територията на народа на Калните, той не може да те намери.
— Но аз не мога да остана тук!
— Не и ако имаш намерение да го спреш. Щом напуснеш нашата територия, силата на символите изчезва и той отново ще може да те вижда.
Ричард замахна със свити юмруци. По изражението на лицето му Калан виждаше, че е готов да пренебрегне предупреждението им, че след малко ще излезе да се бие.
— Изборът е твой — казаха духовете. — Изчакай тук, докато той убива част от хората ни, а когато си тръгне, продължи да търсиш кутията, за да го убиеш. Или излез сега и няма да постигнеш нищо.
Ричард стисна здраво очи. Гърдите му се повдигаха и спадаха в ритъма на тежкото му дишане.
— Ще почакам — каза той толкова тихо, че тя едва го чу.
Калан се хвърли на врата му, доближавайки глава до неговата, и двамата заплакаха. Кръгът на старейшините отново се завъртя.
Това бе последното, което тя си спомняше, до момента, в който Пилето разбуди нея и Ричард. Когато думите на духовете, че в момента навън убиват хора от селото, че за да намерят кутията, трябва да отидат в Агаден при Шота, постепенно започнаха да изплуват в съзнанието й, й се стори, че се събужда от кошмарен сън. Потръпна при мисълта за вещицата. Над тях се бяха надвесили останалите старейшини. Всичките със сериозни лица. В очите й отново започнаха да напират сълзи. Тя ги преглътна.
Пилето отвори вратата и отвън нахлу студеният нощен въздух, небето беше чисто, обсипано със звезди.
Облаците ги нямаше. Дори и змиевидния.
Беше се зазорило преди по-малко от час, на изток небето започваше да се оцветява. Ловец с тържествено изражение на лицето им подаде дрехите, а на Ричард и меча. Те се облякоха безшумно и излязоха.
Подредени един до друг, ловци и войни заобиколиха в защитен кръг къщата на духовете. По много от тях личаха следи от кръв. Ричард се изпречи пред Пилето.
— Кажете ми какво стана — заповяда им тихо.
Мъж с копие пристъпи напред. Калан чакаше, застанала до Ричард, готова да превежда. В очите на мъжа кипеше ярост.
— Червеният демон слезе от небето, възседнат от човек. Търсеше теб — с пламнали очи той насочи върха на копието си към гърдите на Ричард. Пилето, с каменно лице, постави ръка върху копието и отдалечи върха му от лицето на Ричард. — Когато не намери нищо друго освен дрехите ти, започна да убива хора. Деца! — гърдите му гневно се повдигаха. — Стрелите ни не го докосваха. Копията ни не го докосваха. Ръцете ни не го докосваха. Мнозина от онези, които се опитаха да се бият, бяха покосени от магически огън. После се разгневи, защото видя, че използваме огън. Потуши всички огньове. Качи се на червения демон и каза, че ако още веднъж запалим огън, ще се върне и ще убие всички деца в селото. С магия подхвърли Сидин във въздуха и го стисна под мишницата си. Подарък, каза той, за един приятел. И отлетя. Къде беше ти с меча си!
Очите на Савидлин плувнаха в сълзи. Калан постави ръка на сърцето си, за да успокои разяждащата я болка. Тя знаеше за кого е подаръкът.
Мъжът се изхрачи върху Ричард. Савидлин понечи да се нахвърли, но Ричард го спря с ръка.
— Чух гласовете на духовете — каза Савидлин. — Знам, че това не е негова грешка!