Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Опитен политик, Нетаняху не спомена за ролята, която беше изиграл.
През 1999 година Ятом вече бе намерил мястото си в процъфтяващата израелска оръжейна индустрия. Той стана търговец за една от най-големите фабрики за производство на оръжия в страната. Компанията не само че осигуряваше голям набор от оръжия за вътрешните нужди на Израел, но изнасяше и за страните от Третия свят. Ятом често посещава африканските и южноамериканските държави. От време на време се появява и във Вашингтон.
Ефраим Халеви стана деветият генерален директор на Мосад на 5 март, четвъртък, 1998 година. Той не спази традицията и не събра ръководителите на отдели, за да им съобщи възгледите си за управлението на службите през следващите две години. Назначавайки Халеви, Нетаняху беше съобщил още, че на 3 март 2000 година новият заместник-директор на Мосад Амирам Левин ще поеме ръководството й. Тази новина беше посрещната с известна доза изненада. Никой друг генерален директор не бе имал толкова строго фиксиран мандат и никой друг заместник не беше получавал уверението за такъв висок пост.
Подобно на Меир Амит Левин също нямаше опит в разузнаването, но бе командвал блестящо израелската армия в Северен Израел и Южен Ливан.
Първата задача на Халеви беше да намали огромното напрежение и негодувание вътре в Мосад, които бяха навредили сериозно на репутацията й както в Израел, така и извън страната. По време на рутинните поздравителни телефонни обаждания, които новият генерален директор получи от ЦРУ и МИ6, му беше съобщено, че тези две служби предпочитат да изчакат и да видят как ще се справи с кризата в Мосад, преди да установят открито сътрудничество. За тях бе важно също как Халеви ще се справи с хардлайнерите в израелското правителство и особено с министър-председателя.
Щеше ли да успее изтънченият Халеви, комуто оставаше само една година до пенсия и бе от много години най-възрастният на този пост, да държи Нетаняху на подобаващо разстояние? Въпреки неоспоримите дипломатически умения на Халеви (той беше играл централна роля в преговорите, довели до мирния договор с Йордан през 1994 година) той все пак беше прекарал няколко години далеч от разузнавателната сцена. От последните му контакти с Мосад службата показваше все повече признаци на неконтролируемост, тъй като всички ръководители на отдели и направления се опитваха да се доберат до повишение. По-голямата част от тези мъже на средна възраст запазиха постовете си. Можеше ли Халеви да се справи с тях с твърда ръка? Дали новият генерален директор щеше да е в състояние да повдигне духа на служителите на Мосад? Поддържането на социални контакти на коктейлите в Брюксел едва ли представляваше най-добрата подготовка за задачата, която му беше дадена — да върне вярата в Мосад на водещите агенти, които бяха на път да си подадат оставките. Истината бе, че Халеви нямаше опит в разузнавателните операции. В Мосад бе работил като чиновник. А и какво можеше да постигне за две години? Дали щеше да изпълнява безпрекословно желанията на Нетаняху или пък на съпругата му Сара? Спекулациите сред разузнавателната общност в Израел относно нейната роля в отстраняването на Ятом, когото тя никога не беше харесвала, продължаваха.
Халеви намери начин да я очарова. Той подари на Сара микрочип, разработван от изследователския екип на Мосад. Той можеше да бъде имплантиран под кожата й и да гарантира спасяването й, ако бъде отвлечена от терористи. Използвайки естествената енергия на тялото, устройството беше свързано с един от новите космически спътници на Израел и по този начин човекът, който го носеше, можеше да бъде проследен бързо до мястото, където бе укрит. И досега никой не знае дали Сара е имплантирала микрочипа в тялото си.
Не след дълго обаче се появиха много по-належащи проблеми от залъгването на съпругата на министър-председателя. Първата голяма операция, която Халеви одобри с ентусиазъм — опит да се създаде шпионска база в Кипър, — претърпя катастрофален неуспех. Двама агенти на Мосад, работещи под прикритието на учители, дошли на почивка, бяха разобличени светкавично от малката, но много способна кипърска тайна служба. Кипърски оперативни служители нахълтали внезапно в апартамента, нает от агентите, и открили, че е пълен с високотехнологично оборудване, с помощта на което можели да бъдат разкрити плановете на Кипър да подсили отбраната си срещу съседна Турция.
Халеви изпрати заместника си в Кипър, за да преговаря за освобождаването на двамата мъже. По-добре да бе отишъл самият той. Президентът на Израел Езер Вайцман бе личен приятел с кипърския си колега Глафкос Клиридис. (На младини и двамата бяха служили в Кралските военновъздушни сили.) Вайцман изпрати началника на канцеларията си „да преглътне унижението в Кипър“ и смъмри Халеви така, както дори Нетаняху би се поколебал да порицае Ятом.