Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
В Либефелд катцата показа, че добрата разузнавателна работа често пъти зависи от дългите търпеливи разходки. Обикаляше улиците в търсене на човек, който би могъл да е от Близкия изток. Беше проверил в телефонния указател за фамилията Зеин. Телефонира в агенции за недвижими имоти с въпроса дали са давали под наем или продавали недвижима собственост на човек с това име. Обаждал се беше в болници и клиники, за да разбере дали са приемали такъв пациент. Всеки път се представяше като негов роднина. Работата му за цял ден не даде никакви резултати и катцата реши да направи още една обиколка на града, този път с колата си.
Известно време обикаля улиците, когато забеляза мъж с мургава кожа, облечен дебело в студената нощ, който караше волво в противоположната посока. Размениха си съвсем бегли погледи, но катцата беше убеден, че зад волана седи Зеин. Докато катцата открие уличка, в която да може да обърне колата, волвото беше изчезнало. На следващата вечер катцата се върна на същото място, този път обаче паркира така, че да може да проследи волвото. Малко по-късно то наистина се появи. Катцата го последва. Километър и половина по-нататък волвото паркира пред една кооперация, шофьорът слезе от колата и влезе във входа на улица „Ваберсакер“ 27. Нямаше никакво съмнение, че човекът беше Абдула Зеин.
Катцата последва Зеин в сградата. Зад вратата с матирани стъкла се намираше малко фоайе с пощенски кутии. Табелката на една от тях разкриваше собственика на апартамента на третия етаж като Зеин. Във фоайето имаше врата, която водеше към мазето. Катцата я отвори и слезе долу. На стената откри метална кутия, в която се събираха телефонните кабели на цялата сграда. След няколко минути се върна отново във взетата си под наем кола.
На следващия ден нае тайна квартира на около осемстотин метра от улица „Ваберсакер“. На агенцията за недвижими имоти каза, че очаква неколцина приятели, с които ще прекара ски-ваканцията си.
Дани Ятом продължи да подготвя операцията. Изпрати експерт по съобщителна техника в Либефелд, който да разгледа кутията с телефонните кабели. Техникът се върна в Тел Авив с няколко снимки на вътрешността на кутията. Фотографиите бяха внимателно проучени в научноизследователския отдел и бяха направени необходимите приспособления. Едното бе много специален „бръмбар“, който улавяше всички обаждания от и към апартамента на Зеин. Подслушвателното устройство беше свързано с миниатюрно записващо устройство, което можеше да запамети неколкочасови разговори. Записващото устройство имаше вградена функция за автоматично презаписване и изтриване при предварително подаден сигнал от тайната квартира. Там обажданията щяха да се записват в текстова форма и да се изпращат по обезопасен факс до Тел Авив.
Всички технически планове бяха готови до първата седмица на февруари 1998 година. Ятом пристъпи към най-съществената част от операцията — избирането на екип, който да я осъществи. Операцията включваше два етапа. Първият беше събирането на достатъчно доказателства, че Зеин продължава да бъде ключова фигура в дейността на Хизбула, а вторият — неговото отстраняване.
До средата на февруари 1998 година всичко беше готово.
Малко преди шест часа и тридесет минути сутринта на 16 февруари, понеделник, пежото на Ятом спря в подземния паркинг на централата на Мосад в Тел Авив, откъдето той взе асансьора до конферентната зала на четвъртия етаж. Там го чакаха двама мъже и две жени. Те седяха на масата по двойки — както щяха да работят в Швейцария. Всички бяха под тридесет години, със слънчев загар и в отлична форма. През последните няколко дни бяха усъвършенствали уменията си да карат ски в заснежения Северен Израел.
Предишната вечер бяха подробно запознати с мисията си и новите си самоличности. Мъжете щяха да се представят като преуспели борсови дилъри, които бяха дошли на кратка почивка с приятелките си, но така и не успяваха да оставят работата си напълно. Това щеше да обясни присъствието на лаптопа, който един от двамата щеше да носи със себе си. Лаптопът беше нагласен така, че да осъществява връзката между скритото записващо устройство, което щеше да бъде инсталирано в жилищната сграда, и тайната квартира. Задачата на една от двойките беше да следи записващото устройство, когато то започне да работи. Другата двойка беше от отряда кидони. Тяхната задача беше да открият най-добрия начин, по който да премахнат Зеин. Щяха да пътуват невъоръжени до Швейцария. По-късно брюкселският щаб щеше да им осигури оръжия.
На масата в конферентната зала Ятом видя подслушвателното и записващото устройство. Разгледа ги и заяви, че изглеждат много по-фини от всички, които бе виждал досега. Последните му инструкции бяха кратки. Попита всеки поотделно за псевдонима, който бе избрал от списъка, специално предвиден за подобни операции. Мъжете бяха предпочели Соли Голдберг и Мати Финкелщайн, а жените — Леа Коен и Ракел Якобсон. Тъй като излитаха директно от Тел Авив с полет на „Ел Ал“, щяха да използват израелските си паспорти. Псевдонимите щяха да използват в Швейцария, където ги очакваха фалшиви паспорти.