Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
На около деветнадесет километра югоизточно от центъра на Тел Авив се намира Институтът за биологични изследвания. Институтът е част от периферията на изключително добре развитата отбранителна система на Израел. В неговите лаборатории и кабинети се произвеждаха голям брой химически и биологични оръжия. Химиците на института, някои от които бяха работили преди това за съветското КГБ или източногерманската разузнавателна служба Щази, създадоха отровата, с която се опитаха да убият лидерът на ислямистката фундаменталистка групировка Хамас Халед Мешал.
Изследователските програми на института включват създаването на набор от патогени, които да бъдат, според таен доклад на ЦРУ до военния министър на Съединените щати Уилям Коен, „с етнически специфики“. Според този доклад израелските специалисти „се опитват да използват най-новите постижения в медицината и да изолират определени гени у някои индивиди от арабската раса с цел създаване на генетично модифицирана бактерия или вирус“.
В заключение докладът посочва, че „в ранните етапи на изследването целта е да се установи начинът, по който вирусите и определени бактерии биха могли да изменят ДНК на живите клетки на приемника“. Работата на института напълно наподобява едно изследване на южноафрикански учени от времето на апартейда за създаването на „пигментационно оръжие, което да поразява само чернокожи“.
Изследването бе изоставено с идването на власт на Нелсън Мандела, но поне двама от учените, работили по сходната програма в ЮАР, се преместили по-късно в Израел.
Фактът, че еврейската държава осъществяваше подобно изследване, предизвика голямо безпокойство не на последно място поради тревожното сходство с генетичните експерименти, провеждани от нацистите. Деди Зукер, депутат в Кнесета, заяви по този повод: „Ние не можем да си позволим създаването на подобни оръжия.“
Самолетът на „Ел Ал“ транспортираше именно материалите за този вид оръжия в онази октомврийска нощ на 1992 година със сто и четиринадесет тона товар на борда си, сред който и снаряди „Сайдуиндър“ и електроника. Най-опасният товар бяха дванадесетте варела с един от съставните компоненти на зарина. Химикалите бяха закупени от „Солкатроник“ — химическата компания производител с център Ню Джърси. Според твърденията на компанията Израел й съобщил, че химикалите „ще бъдат използвани за изпробването на противогази“. Подобни тестове не са правени в Института за биологични изследвания.
Основан през 1952 година в малък бетонен бункер, в наши дни институтът заема площ от десет акра. Плодните дръвчета са изсъхнали отдавна и са заменени с висока бетонна стена със сензори. Въоръжена охрана обикаля целия район. Институтът е заличен преди много време от всякакви обществени регистри. Точният му адрес в предградията на Нес Зиона не фигурира в телефонния указател на Тел Авив. Местонахождението му е изтрито от всички карти на района. На нито едно въздухоплавателно средство не се разрешава да прелита над института.
Единствено около фабриката в Димона в пустинята Негев има по-голяма секретност. В регистрите на ИДФ институтът фигурира единствено като „осигуряващ услуги за Министерството на отбраната“. Подобно на фабриката в Димона изследователските и производствените лаборатории на института са скрити под земята. Там се помещават биохимиците и учените, занимаващи се с генетични изследвания с техните бутилирани смъртоносни токсини, които могат да причинят хранителни отравяния и да доведат до смърт, както и до много по-опасните венецуелски конски енцефаломиелит и антракс.
В други лаборатории, достъпът до които е само през въздушни люкове, учените се занимават с голям брой нервни токсини, причиняващи задушаване, отравяне на кръвта или обриви. Сред тях са табун, буквално невидим и без миризма, когато се разпространява под формата на аерозол или пара. Зоман, последният открит от нацистите нервнопаралитичен газ, е също невидим във вид на пара, но е с лек плодов мирис. Сред токсините, причиняващи обриви, са хлорин, фосген и дифосген, които миришат на току-що окосена трева. Газовете, причиняващи отравяне на кръвта, са на цианидна основа, а предизвикващите обриви са разработени на базата на използваните през Първата световна война.