Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Ятом отново се насочи към някогашното поле за действие на Мосад — Африка. През май 1997 година службата проведе важна разузнавателна акция, с която подпомогна въстаническите сили да свалят президента на Заир Мобуту, който до този момент имаше влияние над цяла Централна Африка. Мосад заздрави и връзките си със специалната служба на Нелсън Мандела и й помогна да хване някои бели екстремисти, с мнозина от които преди това бе работила. Ятом увеличи бюджета и силата на специалния отряд на Мосад Ал, отговорен за кражбата на най-новите американски научни изследвания.
На петдесет и една годишна възраст Дани Ятом беше неуморен и безпощаден и притежаваше шутспа — явната дързост и безочливост на уличен гангстер. Това пролича и по реакцията му, когато през януари 1997 година ФБР разкри Мега, дълбоко внедрения агент на Мосад в администрацията на Клинтън. Той каза пред Комисията на ръководителите на специални служби, чиято роля беше и да осигури възможността за оттегляне в случай на провал, че единствено трябва да се гарантира мощното еврейско лоби в Съединените щати да парира исканията на арабските организации ФБР да издирва упорито Мега, така както се справяше с шпиони от други държави. Евреите, които гостуваха в Белия дом — холивудски звезди, адвокати, редактори, — не пропускаха възможността да напомнят на президента какви биха били последиците от едно не добре организирано преследване, още повече че ставаше дума за ареста на човек от неговия кабинет. Мандатът му вече беше започнал със скандал и това би могло да унищожи Клинтън. Шест месеца по-късно, на 4 юли 1997 година, в Деня на независимостта на Съединените щати, Ятом научи, че ФБР тихомълком е прекратило издирването на Мега.
Два месеца по-късно се случи и нещастието по улиците на Аман, последвано от скандала с мнимия агент. Дани Ятом търсеше нова мисия, която да възстанови авторитета му. Сега, през тази януарска утрин на 1998 година, той беше на път да нанесе последните щрихи.
Операцията беше запланувана още преди месец, когато един арабски информатор от южната част на Ливан се беше срещнал с инструктора си от Мосад и му беше съобщил, че Абдула Зеин е посетил за кратко Бейрут, за да се срещне с лидерите на Хизбула в града. След това Зеин продължил на юг, за да види родителите си в малкото градче Руман. Това беше повод за празненство, тъй като Зеин не беше се прибирал цяла година. Той показа на родителите си снимки на младата си жена италианка и на апартамента, който обитаваха в Европа.
Инструкторът едва се сдържа да не притисне информатора. Арабите обичаха да съобщават информацията си с най-големи подробности — как Зеин напуснал дома на родителите си на следващия ден, натоварен с арабски специалитети и дарове за съпругата си, как Хизбула го ескортирали през целия път до летището на Бейрут, за да хване полета си за Швейцария.
Това ли е била крайната спирка на Зеин, попитал най-сетне инструкторът. Да, Берн, Швейцария. А там ли живеел Зеин? Според информатора — да, но не можел да го твърди със сигурност.
Това бяха първите добри новини за Зеин, откакто той беше напуснал Ливан, за да организира събирането на средства за Хизбула сред богатите шиити мюсюлмани в Европа. Техните пари заедно със сумите от Иран минаваха през иранското посолство в Бон и служеха за финансиране на войната на изтощение, която Хизбула водеше срещу Израел. През изминалата година бяха получавали разностранна информация, че Зеин действа в Париж, Мадрид или Берлин. Ала всеки път, когато Ятом изпращаше някого да провери получената информация на място, там нямаше и следа от слабия тридесет и две годишен мъж, чиято страст бяха стилните италиански костюми и правените по поръчка обувки.
Ятом прехвърли катца от Брюксел в Берн, където Мосад неотдавна бе установила контролния си център за европейските операции след Париж. Катцата беше изгубил два дни в Берн в напразно издирване на Зеин. Той реши да разпита още малко. Отиде на юг до Либефелд, приятно спокойно градче. Катцата беше минавал по улиците му за последен път преди пет години на път за Швейцария, след като беше взел участие в екип, който имаше за задача да унищожи металните контейнери в една биоинженерна компания край Цюрих. Там се създаваха и съхраняваха бактерии, поръчвани от Иран. Екипът взриви контейнерите. В резултат на това компанията прекрати всичките си договорни отношения с Иран.