Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
В четири часа и тридесет минути телавивско време Ятом бе събуден от дежурния в щаба на Мосад, който му съобщи за случилото се. Без да безпокои шофьора си, Ятом се качи в колата и отиде сам в централата.
След фиаското в Аман беше съставен план за преодоляване на други подобни провали. Първата стъпка беше Ятом да се обади на старшия дежурен служител в Министерството на външните работи. Той от своя страна трябваше да позвъни на шефа на кабинета на министър-председателя, който да уведоми Бениамин Нетаняху. Премиерът се свърза с посланика на Израел за Европейския съюз в Брюксел Ефраим Халеви. Роденият във Великобритания дипломат в продължение на повече от тридесет години беше старши служител на Мосад и отговаряше за поддържането на добри отношения със секретните служби на другите страни, които имаха дипломатически отношения с Израел. Беше играл и важна роля в подобряването на отношенията с Йордания след провалената операция в Аман.
— Оправи проблема и ще ми бъдеш приятел за цял живот — казал Нетаняху на Халеви.
Посланикът погледна бележника си и реши на кого да се обади най-напред — Яков Келербергер, старши служител в Министерството на външните работи на Швейцария. Халеви приложи блестящо дипломатическите си умения — стана „неприятен инцидент“, в който е замесено името на Мосад. Колко „неприятен“, попита Келербергер. „Много неприятен“ — отвърна Халеви. Сякаш разбирателството бе постигнато. Или поне така си мислеше Халеви, докато Келербергер не се обади на федералния прокурор на Швейцария Карла дел Понте.
С издадена долна челюст и очила с метални рамки като на Дани Ятом, Дел Понте беше също толкова внушаваща респект личност в швейцарската съдебна система, колкото и Дани Ятом беше някога в израелските разузнавателни среди. Първият й въпрос установи тона, с който щеше да се води разговорът по-нататък: защо полицията в Либефелд не беше арестувала всичките агенти на Мосад? Келербергер не можа да отговори. Следващият въпрос на Дел Понте засегна тема, с която той беше много добре запознат. Възможно ли е оперативните работници на Мосад да са имали „техеранска връзка“? След Войната в Залива Израел неколкократно беше отправял обвинения, че швейцарски компании снабдяват Иран с технологии за производство на снаряди. Възможно ли е операцията да има дори и косвена връзка с друг голям проблем за Израел — скандала с „еврейското злато“? Швейцарски банки бяха укрили за своя собствена облага огромни парични суми, депозирани в техните сейфове преди Втората световна война от германски евреи, станали по-късно жертви на нацистите.
През почивните дни на 21 и 22 февруари тя продължи да задава въпроси, а Халеви се опитваше да прикрие нещата.
Той не беше взел предвид и надигащите се враждебни сили срещу Дани Ятом в Израел. В Мосад започнаха да се разпространяват новини за инцидента и духът на служителите падна още повече. Този път Ятом не можеше да обвинява Нетаняху за случилото се в Либефелд. Министър-председателят не бе получил никаква предварителна информация за операцията. От кабинета на премиера започнаха да излизат слухове, че сега Ятом вече е обречен, които стигнаха до израелските медии. Още три дни Ефраим Халеви продължи да моли и убеждава Келербергер да потули случилото се. Ала Карла дел Понте беше непреклонна. На 25 февруари, сряда, тя свика пресконференция, за да разобличи Мосад: „Станалото е неприемливо и смущаващо в отношенията между две приятелски държави.“
Няколко часа по-късно Дани Ятом си подаде оставката. Кариерата му бе съсипана, а репутацията му в Мосад — разбита на пух и прах. В последните си минути като генерален директор той изненада служителите си, които се бяха събрали в стола на Мосад. Прусака бе заменил ледения си тон с емоционално прочувствен — съжалявал, че ги напуска в такъв момент, но винаги се старал да им даде най-доброто, на което е способен като генерален директор. Никога не бивало да забравят, че Мосад е по-велика от която и да е било друга. Завърши с пожеланието неговият приемник да има голям късмет, защото той определено ще му е необходим. Думите му всъщност изразяваха мнението му за министър-председателя, който все така смяташе, че Мосад може да се контролира пряко от неговия кабинет. Ятом напусна притихналата столова. Едва когато излезе в коридора, той чу ръкоплясканията, които стихнаха също толкова внезапно, колкото бяха и започнали.
Една седмица по-късно Ефраим Халеви се съгласи да поеме поста, след като Бениамин Нетаняху публично призна, „че не може да отрече истината за репутацията, пострадала от няколко провалени мисии на Мосад“.