Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Отвън сградата на института е безлична, в сивокафявите бетонни стени се виждат едва няколко прозореца, но интериорът му е шедьовър на охранителните мерки. Достъпът до всяка една лаборатория се контролира чрез кодове и визуална идентификация. Но коридорите патрулира охрана. Плъзгащите се бомбоустойчиви врати се отварят само с чип-карти, чиито кодове се сменят всеки ден.
Всеки месец всички служители в института се подлагат на здравни прегледи. Те са обект на постоянни проучвания. Семействата им също минават подобни проверки.
В района на института има специализиран отдел за създаването на смъртоносни токсични оръжия, които се използват от Мосад при изпълнение на одобрените на правителствено равнище убийства без присъда на враговете на Израел. Поне шестима служители на института са починали през годините, но причината за смъртта им се пази в дълбока тайна от строгата военна цензура в Израел.
Първото пропукване в тази защитна система бяха разкритията на бившия агент на Мосад Виктор Островски. Според него „на всички е известно, че затворник, доведен в института, никога не излиза жив оттам. Хората на ООП, които се опитваха да проникнат в него, бяха използвани като морски свинчета. Върху тях бяха изпробвани оръжията, създадени от учените, за да се установи, че действат безотказно, или за да бъдат усъвършенствани.“
Израел и досега не е отрекъл публично тези твърдения.
Началото на пролетната офанзива на НАТО в Сърбия през пролетта на 1999 година даде на Халеви възможност Мосад да подпомогне с разузнавателни сведения 19-те страни-членки на алианса. Мосад имаше отдавнашни контакти в този регион — поради опасенията си, че Балканите биха могли да се превърнат в мюсюлмански анклав, място, откъдето да се предприемат терористични нападения над Израел. Тази възможност беше добре дошла за Халеви и той посети щабквартирата на НАТО в Брюксел и се срещна с ръководители на западни спецслужби. Посети и Вашингтон за среща с директора на ЦРУ. В родината си той работеше много, нерядко без почивен ден. По това той напомняше на хората си на Меир Амит.
През пролетта на 1999 година отдавнашният заклет враг на Мосад Виктор Островски се появи отново на сцената, за да ядоса отново тайната служба. Според предвидливо пуснатата да изтече информация от екипа, действащ от името на двамата либийци, обвинени в крайна сметка за взривения над Локърби самолет, Островски щеше да свидетелства от страната на защитата. Бившият катца беше напуснал Мосад точно преди въпросния инцидент, така че не се знаеше какъв би могъл да е неговият принос към делото. Въпреки това появата на Островски на свидетелското място в специално свикания съд в Хага беше разгневила Халеви изключително много според сведенията на високопоставен източник от Мосад. Според него между Островски и неговите бивши работодатели е имало „договорка“, че той няма да прави нищо, с което да злепостави службата, стига да бъде оставен на мира. Известно време Халеви обмисляше законен начин, по който би могъл да спре Островски, но накрая го убедиха, че това не е възможно.
Ала докато дойде време Островски да се яви в съда, ако това въобще се случи, Халеви вече ще се е пенсионирал.
Осъществяването на всички поставени му задачи, преди да напусне службата, щеше да е най-голямото изпитание за физическата и умствената издръжливост на Халеви в напрегнатата атмосфера на израелската разузнавателна общност.
Аман и Шин Бет се бяха заели на фона на неприятностите на Мосад да укрепят позицията си на първи измежду равни. Въпреки това никой не беше предложил Мосад да се оттегли от ролята си на тайното око на Израел, наблюдаващо целия останал свят. Без уменията на Мосад Израел би бил победен от своите врагове през настъпващия нов век. Иран, Ирак и Сирия развиваха технологии, които трябваше да бъдат следени отблизо.
В началото стилът на работа на Мосад беше да върши каквото трябва, но тайно. При една от многобройните си лични срещи със свой служител Халеви бе казал, че иска да види израелската разузнавателна общност като обединено семейство, в което „Мосад да изпълнява ролята на чичото, за когото никой не говори“.
Единствено времето ще покаже дали това е неосъществим блян или както много наблюдатели се опасяват, колкото повече Мосад се отдалечава от последното си публично унижение, толкова повече се приближава до следващото.