Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
Мурильо потърка цицината на челото си и примижа от болка.
— Трябваше да ни обясниш всичко това още от самото начало, Круппе. Ралик знае ли?
— Разбира се, че не — отвърна язвително Круппе. — Той е твърде зает в края на краищата, не може да се отскубне от всевъзможните си отговорности. И точно затуй… — изражението на Круппе стана лукаво — убиецът не участва в това пътуване. Но защо, смея да попитам, Круппе осведомява Мурильо за такива неща? Очевидно Мурильо знае за делата на Ралик много повече от бедничкия невежа Круппе.
Мурильо го изгледа тъпо.
— Какво искаш да кажеш?
Круппе се изкиска и срита мулето си да тръгне по-бързо.
Мурильо го последва.
— А колкото до настоящата мисия — весело продължи Круппе, — това, което прилича на огромен провал, особено от страна на Кол, всъщност си е един смайващ успех. Майстор Барук трябва да е в течение на нечестивите деяния, вършещи се в хълмовете Джадроуби.
— Успех ли? За какво говориш?
Круппе махна небрежно с ръка.
— Драги човече, въпреки че бях в съзнание само за миг по време на свадата, ясно беше, че тази жена-воин притежава отатаралски меч. Което означава, както би могло да се досети всяко дете, че е от Малаз.
— И ние оставихме Кол там? — изсъска Мурильо. — Ти ум имаш ли, Круппе?
— Той ще се оправи и скоро ще ни последва — каза Круппе. — Нуждата от бързина надделява над всякакви други съображения.
— Освен евтините сделки с някой коняр — изръмжа Мурильо. — Значи из хълмовете Джадроуби има малазанци. Какво се кани да направи тя? Само не ми казвай, че не знаеш. Ако не подозираше нещо, нямаше да бързаме толкова.
— Подозирам, несъмнено. — Круппе кимна. — Помниш ли когато Крокъс изрече схватливата си забележка, след като подминахме кръстопътя? Търсене на слух или нещо подобно?
— Почакай малко — изстена Мурильо. — Пак ли оная легенда за гробницата? Тук няма…
Круппе вдигна пръст и го прекъсна.
— Какво вярваме ние е без значение, Мурильо. Налице е фактът, че малазанците търсят истината за този слух. И както подозират и Круппе, и майстор Барук, бидейки еднакво интелигентни, като нищо може да я намерят. Оттук и тази наша задача, мой скъпи приятелю. — Той свъси вежди. — Отатаралско оръжие в ръцете на майсторка на меча. Плюс Т’лан Имасс, спотайващ се наоколо…
— Какво? — избухна Мурильо и се опули. Опита се да обърне мулето, но животното се заинати и заби копита в земята. — Кол остана там, целият накълцан, с една малазанска убийца наблизо, и един Имасс? Ти луд ли си, Круппе?
— Но, скъпи ми Мурильо — възкликна Круппе, — Круппе би помислил, че ти ще си нетърпелив, не, ще искаш отчаяно да се върнеш в Даруджистан час по-скоро!
Това го спря. Той се обърна към Круппе с помръкнало лице и изхриптя:
— Хайде, изплюй го най-после.
Круппе вдигна вежди.
— Кое?
— Намекваш за нещо, все ме ръчкаш с него. Тъй че ако смяташ, че изобщо знаеш нещо, давай да го чуем. Иначе обръщаме веднага и се връщаме при Кол. — Като видя как се разшаваха очичките на Круппе, Мурильо се засмя. — Ха, мислеше да ме разсееш, нали? Е, няма да стане.
Круппе вдигна ръце.
— Чийто и ум да е измислил този безумен план да се върне на Кол полагащата му се титла, Круппе не може да направи нищо, освен горещо да аплодира!
Мурильо зяпна. „Как, в името на Гуглата, Круппе…“
Дебелакът продължи:
— Но всичко това е несъществено, щом сме изправени пред факта за Крокъс и гибелната опасност, в която той се намира сега. Нещо повече, ако тази млада девойка наистина е била обсебена, както подозира Кол, рисковете са направо ужасни! Дали тя е единствената, тръгнала да отнеме крехкия, беззащитен живот на момчето? Какво да кажем за хилядите богове и демони, които със стръв биха се счепкали с Опонн при първа възможност? Прочие, нима Мурильо, старият и верен приятел на Крокъс, тъй безгрижно ще остави момчето на сляпата съдба? Нима Мурильо е човек, който ще се поддаде на паниката, на разните „ами ако“, на ордата невъобразими кошмари, промъкващи се из сенките на необузданото му въображение.
— Добре, добре! — сопна се Мурильо. — Хайде, млъкни малко.
При тази разумна забележка Круппе само кимна.
Час по-късно, щом здрачът запълзя по склоновете, Мурильо се сепна и изгледа с яд спътника си.
— Проклетник такъв — прошепна той. — Казах му да не ме разсейва. И какво е първото нещо, което прави? Да ме разсее.
— Мурильо нещо си мърмори?
Мурильо разтри челото си.
— Нещо ми се замая главата. Я да си намерим място за бивак. Крокъс и момичето бездруго няма да стигнат до града по-рано от утре. Съмнявам се, че ще е в опасност по пътя, а до утре вечер лесно ще го намерим. През деня всичко ще е наред — в името на Гуглата, те нали ще са при Мамът?