Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
LI
Морското сребро
Събота, 8 октомври
Както всички знаем, морето е диво и упорито и затова една дълга и широка каменна стена, наречена Бохюслен, от хилядолетия насам пази оная част на Швеция, която е най-изложена на набезите му.
Стената е толкова широка, че изпълва цялата страна между Далсланд и морето, но както повечето вълноломи и крайбрежни насипи не е много висока. Тя е направена от грамадни каменни блокове, между които тук-там има цели планини. Една стена, която се простира от Идефиорд до Йотаелв, не може да е построена само от камъни.
В наши дни такива големи строежи не се правят, тъй че тази стена сигурно е много стара. Времето добре е поработило над нея. Грамадните блокове вече не са така нагъсто един до друг, както са били отначало. Между тях са се образували процепи, толкова широки и дълбоки, че са вместили на дъното си и къщи, и ниви. Но блоковете не са толкова раздалечени един от друг, та да не личи, че някога те са образували една цяла стена.
От вътрешната си страна голямата стена е по-запазена. На много места дори там тя е непокътната. В средата има дълбоки и дълги пукнатини с езера на дъното, но най-порутена е на брега, дето всеки каменен блок представлява отделен хълм.
Едва когато човек я погледне откъм морето, разбира, че голямата стена не е била поставена току-така. Колкото и здрава да е била отначало, морето все пак я е разрушило на шест-седем места и е образувало фиорди, дълги десетки километри. Най-външният и край почти целият е залян от водата, над която стърчат само върховете на скалите. По този начин са се образували редица големи и малки острови, които защищават брега от бурните пристъпи на морето.
Човек би очаквал, че една страна, която представлява само огромна каменна стена, ще бъде съвсем неплодородна и че хората няма да намират поминък в нея. Ала това не е точно така. Макар върховете и високите плата на Бохюслен да са голи и студени, в пукнатините постепенно се е наслоила плодородна почва. Тя е добра за земеделие, макар че нивите не са особено големи. И зимите по крайбрежието не са тъй студени, както във вътрешността, а в защитените от вятъра места растат много дървета и други растения, които иначе човек може да намери само на юг в Сконе.
Не трябва да се забравя също, че Бохюслен лежи на границата на големия имот — обща собственост на всички народи на земята. Бохюсленци могат да се движат по пътища, без да се налага те да се прокарват и панират. Те могат да ловят цели стада, които нямат нужда от хранене и пазене, а конете, впрегнати в техните коли, не искат нито овес, нито конюшни. Затова бохюсленци не са така зависими от земеделието и скотовъдството като другите. Те не се боят да се заселват по шибаните от бурята острови, без нито стръкче зелена трева, или на тесния бряг под стената, на който няма място дори за една картофена градинка. Те знаят, че голямото богато море може да им даде всичко, от което имат нужда.
Но както е вярно, че морето е богато, не по-малко вярно е, че е трудно нещо да имаш работа с него. Който иска да извлече някакви облаги от морето, трябва да познава всичките му фиорди и заливи, всичките плитчини и течения и едва ли не всеки камък на морското дъно. Той трябва да умее да води лодката си в буря и мъгла и да намира пътя си и в най-черната нощ. Той трябва да предугажда лошото време по въздуха и да издържа на студ и влага. Трябва да знае къде се крият рибите и раците, да може да изтегля тежките мрежи и да ги спуска в бурното море. А най-главното, в неговите гърди трябва да тупти храбро сърце, за да посреща безстрашно ежеминутните опасности, на които е изложен в борбата си с морето.
Сутринта, когато дивите гъски летяха над Бохюслен, край островчетата беше тихо и спокойно. Видяха много рибарски селца. По тесните им улички нямаше жива душа и никой не влизаше и не излизаше от малките, красиво боядисани къщички. Кафявите рибарски мрежи бяха проснати да съхнат; тежките зелени и сини рибарски корабчета лежеха край брега със свити платна. Край дългите маси, където обикновено чистеха треска и камбала, не се виждаха никакви жени.
Дивите гъски прелетяха и над няколко лоцмански станции. Стените им бяха боядисани в черно и бяло, край тях се издигаше сигнална мачта, а на скалите бяха вързани лоцманските катери. И при тях всичко беше спокойно, не се мяркаше никакъв параход, който да има нужда от помощ при преминаването в тесния пролив.
Малките крайбрежни градчета, над които гъските прелетяха, бяха затворили големите си морски бани, свалили знамената и заключили хубавите летни вили. И там се мяркаха само неколцина стари морски капитани, които се разхождаха по скелите и гледаха с копнеж към морето.