Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
— Добър ден, Майроз! — каза момчето, като изтича безстрашно при кравата. — Как са мама и татко? Как са котката, гъските, кокошките и какво си направила с Шерна и Гул-Лиля?
Като чу гласа на момчето, Майроз се стресна и посегна да го мушне. Но тя не беше вече така пъргава и преди да го мушне, успя да го разгледа. Нилс Холгерсон беше все така малък, както преди да замине, и беше облечен по същия начин, но все пак изглеждаше съвсем другояче. Онзи Нилс Холгерсон имаше тежка и бавна походка, провлечен глас и сънливи очи, а този беше лек и пъргав, говореше бързо и очите му блестяха. Той се държеше така смело, че вдъхваше уважение, макар че беше толкова малък. И въпреки че не изглеждаше радостен, онези, които го виждаха, се радваха.
— Му-у! — измуча Майроз. — Разправяха, че си се променил, но на мен все не ми се вярваше. Добре дошъл в къщи, Нилс Холгерсон, добре дошъл в къщи! За мен това е такава радост, каквато много отдавна не съм изпитвала.
— Благодаря, Майроз! — отвърна момчето, зарадвано от доброто посрещане. — Кажи ми сега, как са татко и мама?
— Откакто си заминал, имат само неприятности — каза Майроз. — Най-лошото е, че този скъп кон цяло лято само стои и яде. На баща ти не му се иска да го застреля, а не може и да го продаде. Заради този кон продадоха Шерна, и Гул-Лиля.
Момчето искаше да знае съвсем друго нещо, но му беше неудобно да попита направо, затова само каза:
— Мама сигурно много се е ядосала, като е разбрала, че гъсокът Мортен е избягал.
— Тя нямаше да съжалява за гъсока, ако знаеше как е станало всичко. Беше й мъчно, че собственият й син е избягал от къщи, като е задигнал гъсока.
— Така ли? Значи, тя мисли, че аз съм откраднал гъсока? — изненада се момчето.
— Какво друго можеше да мисли?
— Татко и мама сигурно си представят, че съм се влачил цяло лято като скитник по пътищата!
— Те си мислят, че ти се е случило нещастие — каза Майроз — и тъгуват по теб, както тъгуват хората, когато загубят най-скъпото, което имат.
Като чу това, момчето бързо излезе от обора и тръгна към конюшнята. Тя беше малка, но хубава. По всичко личеше, че Холгер Нилсон се беше постарал конят да се чувствува добре в нея. Конят беше наистина чудесен и пращеше от здраве.
— Добър ден! — каза момчето. — Чух, че тук имало някакъв болен кон, а ти ми се виждаш съвсем здрав.
Конят обърна глава и изгледа внимателно момчето.
— Ти ли си синът на господаря? — попита той. — Много лоши работи чух за теб. А изглеждаш толкова добре, че аз не бих повярвал, ако не знаех, че тъкмо ти си превърнат на джудже.
— Знам, че се ползувам с лошо име тук — каза Нилс Холгерсон. — И родната ми майка мисли, че съм се измъкнал като крадец, но това ми е все едно, защото няма да остана дълго в къщи. Но преди да си отида, искам да разбера какво ти е.
— Жалко, че няма да останеш — каза конят. — Чувствувам, че щяхме да станем добри приятели. Аз съм съвсем здрав, само има нещо в копитото ми. Връхче от нож или нещо подобно. То е толкова дълбоко, че докторът не можа да го намери; а мене така ме боде, че просто не мога да пристъпя. Ако кажеш на Холгер Нилсон какво ми е, той сигурно лесно ще ми помогне. Ще бъда много щастлив, ако мога да му бъда полезен. Наистина ме е срам, че само стоя и ям, без да работя.
— Добре е, че не страдаш от някаква болест — каза Нилс Холгерсон. — Ще се опитам да наредя така, че да те излекуват. Нали няма да те боли, ако подраскам малко с ножчето си по копитото ти?
Тъкмо свърши с коня и на двора се чуха гласове. Нилс Холгерсон пооткрехна малко вратата на конюшнята и надникна. Баща му и майка му се прибираха в къщи. Виждаше се, че са много загрижени. Майка му се беше сбръчкала още повече, а косите на баща му бяха посивели. Майка му увещаваше баща му да се опита да вземе малко пари назаем от брат си.
— Не искам да вземам повече пари назаем — отговори баща му тъкмо когато минаваха край конюшнята. — Няма по-лошо нещо от това да си потънал в дългове. По-добре да продам къщата.
— Нямам нищо против — каза майка му, — ако не беше детето. Какво ще прави то, когато се върне някой ден бедно и дрипаво и не ни намери тук?
— Това е така — отговори баща му, — но можем да помолим тия, дето ще купят къщата, да го посрещнат любезно и да му кажат, че винаги е добре дошъл у нас. Няма да споменем нито една лоша дума за него, нали, майко?
— Разбира се, че няма! Само да се върне веднъж, да знам, че не гладува и не мръзне по пътищата, нищо друго няма да искам!
После баща му и майка му влязоха в къщи и момчето не можа да чуе нищо повече. Но то много се трогна и зарадва, като разбра колко го обичат, макар и да мислят, че е тръгнал по лош път. Поиска му се веднага да изтича при тях. „Но може би ще им стане още по-мъчно, като ме видят такъв, какъвто съм сега“ — помисли си то.