Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
— Гледайте сега! Гледайте! — каза Ака. — Така изглеждат бреговете в чужбина.
Най-после водачката им показа и няколко града с високи фабрични комини, дълги улици между опушените от дима къщи, големи красиви паркове и булеварди, пристанища, задръстени с параходи, стари крепости и замъци и старинни черкви.
— Така изглеждат градовете в чужбина, само че са много по-големи — каза водачката. — Но и тези ще пораснат като вас!
След като ги разведе из Сконе, Ака кацна в едно блато в енорията Веменхьог. Момчето беше сигурно, че този ден бяха летели над Сконе, защото Ака искаше да му покаже, че неговата родина може спокойно да се мери с която и да е страна в света. Но това не беше нужно. За момчето нямаше значение дали страната е бедна или богата. Откакто беше видяло първите върбови плетове и ниските къщурки, то почувствува неудържимо желание да се върне по-скоро в къщи.
LIII
У Холгер Нилсон
Вторник, 8 ноември
Денят беше мъглив и мрачен. Дивите гъски бяха пасли по нивите край черквата „Скюрюп“ и сега си почиваха. Ака се приближи до момчето.
— Мисля, че ще имаме няколко дни хубаво време — каза тя — и затова смятам утре сутринта да отлетим през Балтийско море.
— Така ли? — можа само да каже момчето, защото гърлото му се бе свило така, че не можеше да говори. Досега все още се надяваше, че ще го освободят от магията, докато е в Сконе.
— Не сме далеч от Западен Веменхьог — каза Ака — и аз си помислих, че може би ще искаш да си отидеш за малко в къщи. Инак сигурно ще мине доста време, докато видиш родителите си.
— Няма нужда — отвърна момчето, но по гласа му личеше, че това предложение го е зарадвало.
— Ако гъсокът остане при нас, не може да му се случи нищо лошо — каза Ака. — Мисля, че ще искаш да разбереш какво става у вас. Може би ще успееш да им помогнеш по някакъв начин, макар и да не си човек.
— Имаш право, майко Ака. Трябваше да се сетя за това по-рано — отговори момчето.
И веднага отлетяха с водачката към къщата на Холгер Нилсон. Скоро Ака кацна зад каменната ограда на двора.
— Чудно нещо! Всичко си е както преди — каза момчето, като се покатери бързо на оградата, за да се огледа наоколо. — Сякаш беше вчера, когато ви видях да летите над мен.
— Баща ти има ли пушка? — попита неочаквано Ака.
— Има — отвърна момчето. — Заради тая пушка останах в къщи, вместо да отида на черква онази неделя.
— Тогава аз не смея да те чакам тук — каза Ака. — Най-добре е да ни намериш утре рано сутринта при Смюгехук. Така ще можеш да прекараш нощта у дома си.
— Не си отивай още, майко Ака! — извика момчето и бързо слезе от оградата. Кой знае защо, струваше му се, че нещо ще се случи с дивите гъски или с него и че те никога вече няма да се срещнат. — Ти знаеш, че ми е мъчно, задето не мога да стана пак човек — продължи то. — Но искам да ти кажа, че никак не съжалявам, дето тръгнах с вас напролет. Бих предпочел да си остана винаги такъв, отколкото да пропусна това пътуване.
Ака въздъхна няколко пъти, преди да отговори.
— От дълго време искам да ти кажа нещо, но тъй като ти реши да не се връщаш при родителите си, аз си помислих, че няма защо да бързам. Но мога да ти го кажа и сега.
— Ти знаеш, че аз съм готов да направя всичко, което искате — отговори момчето.
— Палечко, ако си научил при нас някои хубави неща, може би си разбрал, че хората не живеят сами на земята — каза тържествено водачката. — Не забравяй, че страната ви е голяма и че спокойно можете да оставите няколко голи островчета, плитки езера и блата, няколко пусти планини и далечни гори, където ние, бедните животни, да живеем на спокойствие! Откакто съм се родила, все са ме гонили и преследвали. Добре би било и такива като мен да си имат едно малко царство.
— Много бих се радвал, ако можех да ви помогна — отвърна момчето, — но аз никога няма да имам влияние между хората.
— Хайде, стига вече! Разприказвали сме се, като че ли никога няма да се видим — каза Ака, — а още утре сутрин ще се срещнем. Сега трябва да се върна при ятото.
Тя размаха криле, но пак се върна, погали Палечко няколко пъти с човката си и чак тогава отлетя.
Беше посред ден, но на двора не се виждаше жива душа и момчето спокойно можеше да отиде, където си иска. То тръгна най-напред към обора, защото знаеше, че от кравите ще научи най-много новини. Оборът представляваше печална картина. През пролетта в него имаше три чудесни крави, а сега бе останала само една — Майроз, която явно тъгуваше за другарките си. Тя стоеше с наведена глава и не бе докоснала нито стръкче от сеното пред нея.