Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
На източната страна на островите и в заливите дивите гъски видяха и няколко чифлика. И там товарните лодки стояха вързани на брега. Чифликчиите и ратаите им вадеха картофи или проверяваха дали е узрял бобът, който висеше на високи прътове.
В каменоломните и в корабостроителниците беше пълно с работници. Те въртяха ловко чуковете и брадвите, но час по час поглеждаха към морето, като че ли очакваха нещо да прекъсне работата им.
И птиците бяха спокойни като хората. Морските гарвани излетяха бавно един след друг от стръмната скала, на която спяха, за да си търсят риба. Чайките се разхождаха по брега като истински врани.
Но изведнъж всичко се промени. Ято чайки се вдигна от една нива и полетя на юг с такава бързина, че дивите гъски едва успяха да ги попитат накъде са тръгнали. Чайките дори не се обърнаха да отговорят. Морските гарвани се вдигнаха от водата и полетяха тежко след чайките. Делфините се впуснаха през морето като дълги черни вретена, а стадо тюлени, които лежеха на една плоска скала, се хлъзнаха във водата и тръгнаха към юг.
— Какво става? Какво става? — попитаха дивите гъски. Най-сетне получиха отговор от една полярна гъска:
— Херингите са пристигнали в Марстранд! Херингите са пристигнали в Марстранд!
Разбързаха се не само птиците и морските животни. И хората сигурно бяха получили съобщение, че първите големи пасажи херинга са наближили островите. Каменистите улици на рибарските селца изведнъж се изпълниха с народ. Почнаха да стягат рибарските корабчета и да товарят предпазливо мрежите за лов на херинги. Жените носеха храна и непромокаеми дрехи. Мъжете бързо изскачаха от къщи и едва по пътя си дообличаха палтата.
Скоро заливите се изпълниха с кафяви и сиви платна и хората в различните корабчета почнаха весело да си подвикват и разговарят помежду си. Младите момичета се покатериха по скалите зад къщурките и махаха на рибарите. Лоцманите разглеждаха хоризонта и бяха съвсем уверени, че скоро ще ги повикат. Бяха си обули морските ботуши и приготвили катерите. От фиордите почнаха да излизат малки параходчета, натоварени с празни бъчви и сандъци. Чифликчиите бяха зарязали картофите; работата в корабостроителниците също спря. Старите морски капитани с обрулени от вятъра лица не можеха да устоят и тръгнаха с параходчетата на юг, та поне да видят херингите. Дивите гъски скоро стигнаха до Марстранд. Пасажите идваха от запад и вървяха покрай фара Хамнесшерк към брега. Рибарските корабчета, по три в ред, плуваха в широкия фиорд между остров Марстранд и островчетата Патерностер. Рибарите знаеха, че където водата потъмнява и се набръчква в ситни, къси вълни, там има херинги. На тези места те внимателно спускаха във водата дългите мрежи, събираха ги в кръг и ги свързваха на дъното, та херингите оставаха като в някакъв грамаден чувал. После почваха да вдигат и свиват мрежите, докато вътре мястото ставаше все по-тясно и по-тясно и лъскавите риби се показваха на дъното на мрежите.
Някои кораби бяха наловили вече толкова риба, че лодките им стояха пълни догоре с херинги. Рибарите газеха до колене в тях и лъщяха от рибените люспи от върха на морските си шапки до края на жълтите непромокаеми палта.
Прииждаха все нови и нови кораби. Те обикаляха наоколо и търсеха херинги. Някои от тях хвърляха с голям труд мрежите, но ги изваждаха празни. Като напълваха лодките, едни рибари се приближаваха до големите параходи, които чакаха във фиорда, и продаваха там лова си, а други отиваха в Марстранд и разтоварваха рибата на кея.
Там жените вече я чистеха на дългите маси и я нареждаха в бъчви и сандъци. На кея се издигаше планина от риба.
Беше шумно и оживено. Хората бяха като замаяни. Те се радваха на среброто, което вадеха от морето. Дивите гъски няколко пъти обиколиха остров Марстранд, за да може момчето да разгледа всичко. Но то скоро ги помоли да продължат пътя си. Не им каза защо, но причината можеше лесно да се отгатне. Между рибарите се виждаха снажни и яки младежи с безстрашни, дръзки лица. Те имаха точно такъв вид, какъвто всяко момче мечтае да има, когато порасне. За този, който никога нямаше да стане по-голям от една херинга, тази гледка сигурно не беше приятна.
LII
На път към Веменхьог
Четвъртък, 3 ноември
Един ден, в началото на ноември, дивите гъски долетяха през Халандските планини в Сконе. Те бяха останали няколко седмици и широките равнини около Фалчьопинг. Тъй като там имаше и други ята диви гъски, те прекараха времето много весело; старите — в разговори, а младите — в най-различни игри.