Кралят на зимата

— Опълченци ли? — попитах аз.

Агрикола сви рамене.

— Пет-шестотин. А може би хиляда. Но те няма да дойдат преди края на жътвата.

Започнах да съжалявам, че попитах за броя на враговете.

— А ние колко сме?

— Сега след като Артър дойде… — Агрикола замълча за момент. — Седемстотин копия.

Нищо чудно, помислих си аз, че хората в Гуент и Думнония заравят съкровищата си и шепнат, че Артър трябва да напусне Британия. Трябваше да се сражаваме с цяла орда.

— Ще ти бъда благодарен — каза Агрикола кисело, сякаш мисълта за проява на благодарност бе съвършено чужда на неговото мислене, — ако не разтръбяваш наляво и надясно това, което ти съобщих. И без това имаме много дезертьори. Ако станат повече, направо можем да изкопаем собствените си гробове.

— Сред моите хора няма дезертьори — казах аз твърдо.

— Няма — съгласи се той, — все още.

Агрикола стана и взе късия си римски меч, който висеше на един от коловете на палатката, след това спря за момент на изхода и хвърли поглед към поуиските хълмове.

— Хората разправят, че ти си приятел на Мерлин — каза той.

— Да, лорд Агрикола.

— Той ще дойде ли?

— Не знам.

Агрикола изсумтя.

— Моля се да дойде. Тази войска има нужда от някой, който да й влее малко разум. Довечера всички офицери са свикани в Магнис. Военен съвет — каза той мрачно, сякаш знаеше, че подобни съвети, създаваха повече разпри, отколкото разбирателство. — Бъди там при залез слънце.

С мен дойде и Галахад. Нимю остана с моите хора, защото нейното присъствие им внушаваше увереност. А аз бях доволен, че не дойде с мен, защото съветът беше открит с молитва, произнесена от епископ Конрад от Гуент. А той беше толкова обзет от пораженчески настроения, че помоли своя Бог да ни даде сила да посрещнем могъщия враг. Галахад беше разперил ръце като всички християни на молитва и мърмореше заедно с епископа, а ние езичниците ръмжехме, че няма да се молим за сила, а за победа. Мислех си, че сред нас трябваше да има друиди, но Тюдрик беше християнин и не ползваше услугите на друиди, а Бализ (старецът, който беше присъствал на провъзгласяването на Мордред за крал) беше умрял през първата зима, която прекарах в Беноик. Агрикола с основание се надяваше Мерлин да дойде, защото липсата на друиди в една войска даваше предимство на врага.

На съвета имаше четиридесет-петдесет души, всички бяхме старейшини и военачалници. Срещнахме се в голата каменна зала в банята на Магнис. Тази зала ми напомняше за църквата в Инис Уидрин. Крал Тюдрик, Артър, Агрикола и синът на Тюдрик — престолонаследникът Мюриг седяха на маса върху каменен подиум. Мюриг беше пораснал, но беше блед и слаб и изглеждаше много нещастен във възшироката си римска ризница. Беше достатъчно голям, за да участва в битка, но беше толкова напрегнат, че изглеждаше напълно непригоден за това. Непрекъснато премигваше, сякаш току що беше излязъл на слънчева светлина след дълг престой на тъмно. Освен това през цялото време си играеше с кръста, който висеше на врата му. Единствено Артър не беше с бойно снаряжение, но изглеждаше по-спокоен в селските дрехи, с които беше облечен.