Кралят на зимата

— Ще задържим Горфидид тук — каза някой, — и той сам ще си тръгне като разбере, че Аел е решил да му дойде на гости през задната врата.

— Аз няма да чакам Аел да води моята битка — обади се Артър за първи път и стаята стихна. Артър сякаш се смути от твърдия си тон. Той се усмихна извинително на крал Тюдрик и попита къде точно се бяха събрали силите на противника. Артър вече знаеше разположението им, разбира се, но постави въпроса, за да могат всички присъстващи да чуят отговора.

Агрикола отговори вместо Тюдрик.

— Най-близката до нас част е разположена между Коелс Хил и Каер Лъд — каза той, — а основната войска се събира в Браногениум. Идват и други откъм Каер Сус.

На нас тези имена почти нищо не ни говореха, но Артър изглежда ги познаваше добре.

— Значи те пазят хълмовете, които се намират между нас и Браногениум?

— Всеки проход — потвърди Агрикола, — и всеки връх.

— Колко са в долината Лъг? — попита Артър.

— Поне двеста от най-добрите им копиеносци. Те не са глупави, лорд — добави Агрикола мрачно.

Артър се изправи. Той беше във вихъра си по време на съвети, защото умееше да налага мнението си над хора, които мислеха по различен начин. Погледна ни и се усмихна.

— Християните най-добре ще разберат това — каза той и това беше тънко ласкателство към онези, които най-вероятно щяха да му се противопоставят. — Представете си един християнски кръст. Тук в Магнис ние сме в основата на кръста. Римският път който върви от Магнис на север към Браногениум е дръжката на кръста, а напречната част на кръста се оформя от хълмовете, които пресичат пътя. Коелс хил е отляво, Каер Лъд е отдясно, а долината Лъг е в центъра на кръста. Там пътят и реката пресичат хълмовете.

Артър излезе иззад масата, мина отпред и седна на ръба, за да бъде по-близо до нас.

— Искам да помислите за нещо — каза той. Пламъците от окачените на стената факли хвърляха сенки по дългите му скули, но очите му блестяха и в гласа му имаше ведрост и оптимизъм.

— Всички знаят, че ние ще загубим тази битка — каза той. — Врагът ни превъзхожда по численост. Ние чакаме тук Горфидид да ни нападне. Чакаме и някои от нас се обезверяват и си тръгват. Други се разболяват. И всички постоянно мислим за онази огромна армия, която се събира сред хълмовете при Браногениум и същевременно се опитваме да не мислим за деня в който, нашата стена от щитове ще бъде заобиколена от врага от три страни. Но помислете за врага! И те чакат, но докато чакат те стават по-силни! Идват мъже от Корновия, от Елмет, от Демеция, от Гуинед. Безимотни мъже отиват при Горфидид, за да завоюват земя, воини без господари отиват при него заради плячката. Те знаят, че ще победят и че ние чакаме като мишки, заобиколени от котки.