Кралят на зимата

— Нямам никакви данни, лорд Артър, които биха ми помогнали да изградя надеждна стратегия. Но въпреки това — (от начина по който Тюдрик произнесе последните думи всички разбрахме, че Артър е загубил спора) — въпреки това, лорд, аз съм убеден, че ние няма защо да предизвикваме Горфидид без нужда. Нека първо да видим дали не може да сключим мир. — Тюдрик замълча, като че ли се страхуваше, че тази дума ще ядоса Артър, но Артър нищо не каза. Тюдрик въздъхна. — Горфидид събира войска — каза той бавно и внимателно, — защото бе нанесена обида на неговото семейство. — Той отново замълча от страх, че неговата прямота може да обиди Артър, но Артър никога не е бягал от отговорност, така че сега само кимна с нежелание, приемайки истината в думите на Тюдрик. — А ние — продължи Тюдрик — ще се сражаваме заради клетвата, която сме дали на Великия крал Утър. Клетва, с която обещахме да пазим трона на Мордред. Лично аз няма да наруша тази клетва.

— Нито пък аз! — каза Артър високо.

— Но ако крал Горфидид няма претенции към този трон, лорд Артър, тогава какво? — попита крал Тюдрик. — Ако той има намерение да запази трона за Мордред, защо трябва да се бием?

Присъстващите в залата зашумяха. Ние, думнонците, надушихме предателство, хората от Гуент надушиха начин да се измъкнат от войната и известно време ние си крещяхме един на друг, докато накрая Артър възстанови реда като удари с ръка по масата.

— Последният пратеник, който пратих при Горфидид — каза Артър — беше обезглавен, изпратиха ни главата му в торба. Да не би да предлагате, кралю господарю, да изпратя още някой?

Тюдрик тръсна глава.

— Горфидид отказва да приеме мои пратеници. Връщат ги още на границата. Но ако чакаме тук и оставим войската му да губи силите си в една дълга обсада, тогава, смятам, той ще се обезкуражи и сам ще пожелае да преговаряме.

Хората на Тюдрик изразиха своето съгласие с това.

Артър се опита още веднъж да разубеди Тюдрик. Той обрисува войската ни, обсадена зад стените на Магнис, докато пълчищата на Горфидид ограбват селяните, които току що са събрали зърното си. Но Артър не успя да трогне хората от Гуент нито с красноречието си, нито със своята пламенност. Те виждаха единствено как врагът обгражда стената им от щитове и пръснатите по бойното поле мъртви и затова се вкопчиха във вярата на своя крал, че ако успеят да се оттеглят зад стените на Магнис и оставят Горфидид да изтощава силите си в една продължителна обсада, ще бъде постигнат мир. Те започнаха да настояват Артър да се съгласи с тяхната стратегия, а това натъжи Артър. Той не можа да ги убеди в своята правота. А ако той останеше да чака тук, Горфидид щеше да поиска главата му. Можеше да избяга в Арморика, но това означаваше да изостави Мордред и да се откаже от собствената си мечта за обединена Британия. Шумът в залата се засили и тогава Галахад се изправи и поиска да бъде чут.