Открадни си свят [bg]

Кстаска долетя до лакътя на Табита и се зае да смуче информация през опашката си. Капитан Джут почувства странно успокоение от това, че я усеща до себе си.

Появи се Доджър Гилеспи и се подпря на пулта. Табита чукна няколко клавиша и зададе по-голяма детайлност на изображението.

Червената сфера се състоеше от две големи стари слънца, горящи в тандем. Виждаха се две или три мъртви планети, сивкави отломъци в безкрая и ято странно оформени астероиди, без съмнение изкуствени планети, каквато беше и „Изобилие“. А сред тях блещукаха няколко златисти точки, издължени и заоблени като слепени една за друга капчици.

Капитан Джут почувства, че по гърба й се стича хладна пот. Познаваше това усещане. Тялото й даваше знак, че е време да глътне нещо, каквото и да било, но, разбира се, най-добре, ако е любимият й „Страничен път“.

— И тя ни доведе дотук? — попита Табита. Имаше предвид Анджи.

— КУРСЪТ Е БИЛ ЗАДАДЕН ПРЕДВАРИТЕЛНО — обясни Алис. — ТЯ САМО НИ ПОДЛЪГА ДА ГО ПРИЕМЕМ.

Капитанът потърси с очи Саския, но, не можа веднага да я открие. На големия екран отвъд гигантското двойно слънце се носеше малка сянка, прилична на лебед или по-скоро на летящ кон без крака, който носеше на гърба си цял един град. Разстоянието между тях се съкращаваше.

Капитанът отново почувства тревога.

— И защо серафимите са ни довели тук? — обърна се тя към херувима.

— Предполагам, за да повторят предишното си обещание за сътрудничество — отвърна дребното чудато същество. Изведнъж Табита си даде сметка, че херувимът е бил отгледан, без да познава чувства като страх или желание, и че това е далеч, далеч по-добър начин на съществуване, защото тя самата бе стигнала тук — на последното място в цялата галактика, където би желала да бъде — пришпорвана единствено от собствените си страхове и желания. Но страхът и желанията бяха разрушили всичко в нея, оставяйки я напълно опустошена.

— Ами, хубаво, дами и господа, ето че вече пристигнахме — произнесе друг, далеч по-бодър глас над главите им. — Не е ли велико нещо животът?