![Градината на Рама [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/8/2/gradinata-na-rama-bg-download.jpg)
Градината на Рама [bg]
- Автор: Ли Джентри, Кларк Артур Чарльз
- Серия: Рама (bg) #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 954-17-00
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:
Ричард видя как процесът се повтаря неколкократно. Беше омагьосан. А също и леко удивен. Значи мирмикотките правят многокраките. И картите. А може би и космическите кораби — там, откъдето идват те и птицеподобните. Що за чудо е това? Някакъв съвременен вид симбиоза?
Разтърси глава, а сглобяването на многокраки пред очите му продължаваше. Мигове по-късно чу мирмикотки наблизо до себе си. Извърна се. Един от неговите водачи му протягаше резен манна диня.
Ричард бе изтощен. Не знаеше от колко време обикалят, но му се струваше, че са минали часове.
Не бе възможно да обобщи всичко, което бе видял. След пътуване с малкия асансьор до горните етажи на обителта на мирмикотките, където той не само посети болницата за птицеподобни, оборудвана и обслужвана от мирмикотки, но и видя как птиците се излюпват от кафяви, кожести яйца под зоркия контрол на мирмикотките, Ричард вече бе убеден, че между двата вида съществуват сложни симбиотични отношения. Но защо? — питаше се, докато си отдъхваше край ескалатора. — Птицеподобните очевидно се облагодетелстват от мирмикотките. Но какво получават тези гигантски мравки от птицеподобните?
Неговите водачи го поведоха по широк коридор към голяма врата, отдалечена на няколкостотин метра. Този път поне не препускаха. Когато приближиха, от по-малките странични коридори към тях се присъединиха още три мирмикотки. Съществата поведоха разговор на високочестотния си език. В един миг и петимата млъкнаха. Ричард предположи, че е възникнало някакво недоразумение. Докато разговаряха, той ги бе изучавал внимателно — особено лицата. Дори бръчиците и гънките около звукоиздаващото отверстие и овалните очи бяха едни и същи при различните индивиди. Не съществуваше абсолютно никакъв начин да се разпознае една определена мирмикотка.
Най-накрая цялата група отново се отправи към вратата. Отдалеч Ричард не бе преценил точно размерите й. Сега, когато я наближиха, той видя, че е висока дванадесет-петнадесет метра и широка повече от три. Повърхността й бе покрита със сложна и изящна резба. Акцентът на това произведение на изкуството падаше върху един квадрат — украса, съставена от четири пана: в горния ляв квадрант птицеподобно в полет, в горния десен — манна диня, в долната лява част бягаща мирмикотка, а в долната дясна част нещо, което наподобяваше захарен памук с разхвърляни из него плътни групички бучки.
Ричард спря пред творбата с възхищение. Отначало изпита смътното усещане, че и преди е виждал тази врата, или поне модела, но си каза, че това е невъзможно. Обаче докато прокарваше пръсти по изваяната фигурка на мирмикотката, паметта му внезапно се пробуди. Да — помисли възбудено. — Разбира се. В задната част на леговището на птицеподобните на РАМА II. Точно там стана пожарът.
Мигове по-късно вратата се отвори и Ричард бе въведен в нещо, което наподобяваше просторна подземна катедрала. Помещението бе с височина над петдесет метра. В основни линии формата на пода бе кръгла, с диаметър около тридесет метра. Отстрани бяха разположени шест отделни ниши. Стените предизвикваха замайване. На практика всеки квадратен сантиметър съдържаше скулптури или стенописи, играещи ролята на фон — изработени педантично и с акцент върху детайлите. Красотата спираше дъха.
В центъра на катедралата се намираше платформа, на която стоеше изправена една мирмикотка и говореше. Под нея се бяха наредили още десетина, застанали на задните си четири крайника. Те наблюдаваха оратора със задълбочено внимание.
Докато обикаляше помещението, Ричард осъзна, че стенната украса, която започваше на около осемдесет сантиметра над пода и представляваше ивица с метър ширина, разказва свързана история. Бавно проследи това произведение на изкуството, докато стигна до мястото, за което смяташе, че е начало на разказа. Всичко започваше със скулптурно изображение на манна диня. На следващите три пана се представяше как нещо вътре в динята нараства. Каквото и да бе то, на второто пано бе представено много малко, но на четвъртото заемаше почти цялата вътрешност на манната диня.