![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво възнамеряваш да правиш със Станхоуп Хол?
— Не знам. Ще видим.
— Можеш да го използваш за гробище.
Той се усмихна.
— Къде е синът ти, Тони? — попитах го аз.
Бях се запознал с малкия възпитаник на „Ла Сал“ миналата седмица и ми се стори будно момче. По външен вид и маниери, напомняше баща си. Белароса много се гордееше с него. Започнах да наричам хлапето „малкия дон“, но само наум, разбира се.
— Изпратих го при по-големия му брат до края на лятото — отвърна ми Белароса.
— При кой от по-големите братя?
Погледна ме:
— Няма значение и забрави, че си чул това. Ясно ли е?
— Абсолютно.
Мили Боже, наистина трябваше да мислиш, преди да зададеш какъвто и да било въпрос на този човек. Това беше обща черта на богатите и известните, разбира се, и аз имах заможни приятели, които също не разгласяваха наляво и надясно местонахождението на децата си. Но на мен биха казали, ако ги попитам.
— Абе, синът ти още ли е във Флорида? — попита ме той.
— Може и да е там, а може и да не е.
Той отново се усмихна и се върна към вестника. Решаваше кръстословицата.
— Американски писател, първото му име е Норман, шест букви… последната „р“.
— Мейлър.
— Никога не съм го чувал. — Той попълни кутийките. — Аха… това е. Умник си ти.
В кухнята влезе Филомена, която наистина беше много грозна и ми бе трудно да я понасям сутрин. С Франк си поговориха няколко минути на италиански, при което разбрах, че италианският на Франк не е добър, защото тя проявяваше признаци на нетърпение. Тя извади всякакви видове метални кутии с бисквити, върху които пишеше на италиански, и ги стовари на масата. Тя притесняваше Белароса за нещо, след това започна да притеснява мен.
— Иска да ядеш — обясни ми Франк.
И аз започнаха да ям. Имаше различни видове бисквити за закуска, които с масло не бяха лоши. Белароса също трябваше да яде. Филомена ни наблюдава известно време, като ми правеше знак да не спирам да си тъпча устата. Белароса остро й каза нещо и тя веднага му го върна. Това беше нещо като насилствена закуска и Филомена притежаваше силата.
Най-накрая Филомена си намери някаква друга работа и Франк блъсна чинията си настрана.
— Ама че досада.
— Много точно го каза.
Той се наведе към мен.
— Познаваш ли някой мъж тук като за нея?
— Нямам никого под ръка.
— На двайсет и четири години е, вероятно девствена, готви майсторски, чисти, шие и работи здравата.
— Аз ще я взема.
Той се разсмя и ме потупа по рамото.
— Наистина ли? Искаш италианка за жена? Ще кажа на Сюзън.
— Ние вече говорихме за това.
Наляхме си по още една чаша кафе. Наближаваше осем часа и до това време вече бях започнал да мисля, че става късно за арест, но тогава Вини влезе в кухнята, като че ли стъпваше по яйца.
— Шефе, тук са. Антъни се обади от портите. Те идват.
Белароса го отпрати с ръка и Вини изчезна. След това се обърна към мен:
— Дължиш ми петдесет долара.
Имах чувството, че ги иска веднага, затова му ги дадох и той ги мушна в джоба си.
— Виждаш ли? — каза Белароса. — Ферагамо е нечестен човек. Той излъга предварителния съд и си получи обвинителния акт. И сега ще ме арестуват за нещо, което не съм извършил, при това той знае, че не съм убил Хуан Каранза. И сега ще се лее кръв по улиците и ще пострадат невинни хора.
Когато хората имат някакви неприятности със закона, започват да говорят като светци и мъченици. Забелязал съм това при клиентите ми, които отиват на топло заради „творческите“ си изчисления.
— За четиринайсети януари тази година, деня, в който Хуан Каранза бе убит в Джърси от момчетата на АБН, аз имам много добро алиби.
— Добре. — Аз също станах и сграбчих куфарчето си.
— Никога не си ме питал за това алиби, защото не си се занимавал с криминални дела.
— Вярно е. Трябваше да те попитам.
— Ами по някаква случайност аз бях тук. Това беше един от дните, в които идвах тук, за да огледам мястото. Бях тук почти през целия ден, разхождах се из околността, на осемдесет мили от мястото, където бе убит Каранза. Пръснали са му черепа, докато е стоял в колата си на „Гардън Стейт Паркуей“. Но аз дори не съм бил близо до това място. Аз бях тук.