Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
Нумидиецът изчака, докато почти не се изравни с Квинт. Благодарение на грешката му Квинт успя да посрещне копието с щита си. Наложи се да го захвърли, понеже вече беше ненужен, но също така успя да забие своето копие дълбоко в корема на нумидиеца, докато прелиташе покрай него. Рамо до рамо Квинт и Калатин се врязаха във вражеския строй. Изведнъж светът се сви до малката площ непосредствено около тях. Ушите на Квинт запищяха от звъна на метал и крясъци — оглушителна какофония, която неимоверно засилваше объркването. Блъскането на изправените един срещу друг конници означаваше, че рядко му се случваше да размени повече от два удара с един и същи враг. Първият му противник беше млад нумидиец, който едва не му извади окото с добре прицелено копие. Квинт мушна неуспешно с копието си към него, преди да бъде отнесен на двайсетина крачки по-напред. Повече не го видя.
В следващите мигове се сблъска с още двама нумидийци, като прониза единия в ръката, а другия в гърдите. След това се притече на помощ на римски конник, който беше атакуван от трима вражески ездачи едновременно. Биха се отчаяно сякаш цяла вечност, като едва успяваха да се защитават от мълниеносните удари на нумидийците. А после вражеските ездачи изчезнаха като призраци и препуснаха обратно. Квинт видя, че из цялото бойно поле другарите им също отстъпват. Правеха го с лекотата, с която рибният пасаж сменя посоката на движение. Неочаквано обаче нумидийците спряха на няколкостотин крачки от тях и започнаха да крещят обиди към римляните, които им отговориха подобаващо.
— Крастави псета! — изкрещя Цинций.
— Върнете се, козоебци такива! — изрева Калатин.
Квинт се ухили.
— Вече ги прогонихме достатъчно далеч от лагера.
— Да — съгласи се Калатин, чието лице бе плувнало в пот. — Време е за почивка. Останах без сили.
— И аз — обади се Цинций.
Фабриций и другите офицери оставиха римските конници да си поемат дъх. Облаци пара се вдигнаха над тях, но бързо бяха разсеяни, когато заваля тежка лапавица.
— Да се размърдаме, преди да сме измръзнали до смърт — извика Фабриций.
Квинт погледна Калатин и Цинций.
— Готови за още едно счепкване?
— Определено — в един глас изръмжаха те.
Сякаш по даден знак Фабриций изрева заповед.
— Поддържай строя! Напред! — Командата му беше повторена по цялата предна редица. Римските конници не се нуждаеха от допълнително окуражаване и подкараха конете си напред. Меката земя отново се разтресе под хилядите копита. Този път нумидийците се сражаваха съвсем кратко, преди да отстъпят. Обаче не се отдалечиха отново, а се обърнаха и отново влязоха в бой. Римските конници атакуваха без почивка. Запазването на инерцията на атаката беше жизненоважно.
Увереността им се засили при вида на шестте хиляди велити, които се притекоха да им помагат. Фактът, че бяха пешаци, не намаляваше стойността им в сблъсъка. Те можеха да излязат в плътен строй и да задържат отвоюваната от нумидийците територия. Ако вражеските конници се опитаха да устоят, велитите можеха да поддържат другарите си и да наклонят везните в тяхна полза. А ако римските конници бъдеха отблъснати, велитите щяха да им осигурят защитна стена, зад която да отстъпят. „Ситуацията е отвсякъде в наша полза“, ликуващо си помисли Квинт.
По изгрев-слънце тръбите, които обикновено вдигаха картагенските войници, останаха мълчаливи. Свикнали с режима, повечето хора вече бяха будни. Ханон се усмихна, докато слушаше носещите се от палатка на палатка слухове. Обикновените войници все още нямаха представа защо не са ги събудили. Повечето нямаха нищо против, но по-нетърпеливите подаваха глави навън. Офицерите им казваха, че не се е случило нищо лошо. Тъй като не искаха да пропускат рядката възможност, войниците бързаха да се пъхнат отново под одеялата си. Половин час в лагера цареше необичайно спокойствие. За картагенците това беше малко блаженство. Въпреки отвратителното време те бяха сухи, на топло и в безопасност.
Накрая тръбите все пак зазвучаха. Не свириха тревога, а само обичайния сигнал за ставане. Ханон тръгна от палатка на палатка, като окуражаваше хората си.
— Какво става, командире? — попита един дребен копиеносец с гъста черна брада.
Ханон се ухили.
— Искаш ли да научиш?
— Да, командире — тутакси отвърна войникът.
Ханон много добре си даваше сметка, че всички наоколо са наострили уши.
— Нумидийците в момента атакуват римския лагер.
Чуха се радостни викове и Ханон вдигна ръце.
— Дори ония курвенски синове да се хванат на въдицата и да се впуснат да преследват конницата ни, ще им трябва цяла вечност да прекосят Требия. Имаме предостатъчно време да се приготвим.
Думите му бяха посрещнати с доволно мърморене.
— Искам да се подготвите добре. Загрейте мускулите и се намажете с масло. Проверете цялата си екипировка. Когато приключите, оставете оръжията и пригответе топла закуска. Ясно ли е?
— Да, командире — извикаха хората му.
Ханон се върна в палатката си да хапне. След като закуси, легна и моментално заспа. За първи път, откакто бе напуснал Картаген, сънува майка си Аришат. Тя не изглеждаше разтревожена, че Малх и тримата ѝ синове са във войската на Ханибал. Ханон намери това за невероятно окуражаващо. Духът на майка му бдеше над всички тях.
Малко след това го събудиха тръбите. Сигналът им означаваше, че врагът се вижда.
Ханон рязко се надигна. Римляните бяха последвали нумидийците! И сега той и всеки войник в лагера щеше да получи първия си шанс да накаже Рим за онова, което беше причинил на народа му.
И всички щяха да сграбчат този шанс с две ръце.