Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
— Не оставяй лейди Саутдаун да идва втори път, Пит — каза старата дама. — Тя е глупава и надута като всички роднини на майка ти, които никога не съм могла да понасям. Но довеждай онази малка, добродушна, миличка Джейн толкова често, колкото си искаш.
Пит обеща, че ще го направи. Той не каза на графиня Саутдаун какво мнение си бе съставила леля му за нейно сиятелство, която, тъкмо обратното, си въобразяваше, че е направила много приятно и сериозно впечатление на мис Кроли.
И тъй като нямаше нищо против това да облекчи една болна жена, пък и може би в дъното на сърцето си не съжаляваше да се освободи от време на време от скучното ораторствуване на преподобния Щартоломю Айрънс и от сериозните подлизурковци, които се събираха около краката на майчицата й, лейди Джейн започна честичко да посещава мис Кроли. Придружаваше я при разходките й с файтон и я развличаше през много вечери. Лейди Джейн бе толкова нежна и добра по природа, че дори и Фъркин не ревнуваше от нея, а Бригс дори смяташе, че приятелката й е по-малко жестока към нея, когато кротката лейди Джейн биваше у тях. Обноските на мис Кроли към нейно сиятелство бяха прекрасни. Старата мома й разправяше хиляди случки от младостта си, като й говореше по съвсем различен начин от този, по който бе свикнала да разговаря с безбожната малка Ребека, тъй като в невинността на лейди Джейн имаше нещо, което правеше лекомислените приказки неуместни. А пък мис Кроли притежаваше твърде много от качествата на истински благородна жена, за да оскърби подобна чистота. Младата девойка от своя страна никога не бе виждала нежност от никого, освен от тази стара мома, от брат си и от баща си и отплащаше на проявената към нея слабост от страна на мис Кроли с приятелство и искрена доброта.
През есенните надвечери (когато Ребека се подвизаваше в Париж, най-весела от всички намиращи се там весели победители, а Амелия, нашата мила наранена Амелия, ах, къде беше тя?) лейди Джейн седеше в приемната на мис Кроли и й пееше сладко в здрача малките си простички песни и химни, докато слънцето залязваше, а морето ревеше кран брега. Старата мома се събуждаше, когато тези мелодийки се свършваха, и молеше за още. А що се отнася до Бригс, до огромното количество сълзи, които ронеше, и щастието, което изпитваше, докато даваше вид, че плете и поглежда към могъщия океан, тъмнеещ се пред прозорците с трепкащите отгоре му небесни светлинни — кой, кой може да измери щастието и разнежеността на Бригс?
В това време Пит седеше в столовата, взел пред себе си някоя статия върху законите за земеделието или някой мисионерски дневник, и се развличаше тъй, както приляга на романтичните и неромантичните мъже да се забавляват след вечеря. Той пиеше на малки глътки мадейра, строеше си въздушни кули, смяташе се за прекрасен и си мислеше, че сега е много по-влюбен в Джейн, отколкото през изминалите седем години, откакто траеше техният liaison [63] без никаква проява на нетърпение от негова страна — и спеше твърде много. Когато идваше време да се поднася кафето, мистър Баулс влизаше шумно и извикваше ескуайър Пит, когото намираше в тъмното твърде много зает със статията си.
— Бих желала, драги, да си намеря някого, с когото да играя пикет — каза една вечер мис Кроли на лакея, когато последният се появи със свещите и кафето. — Клетата Бригс е толкова глупава, че разбира от карти колкото и една кукумявка (старата мома винаги намираше случай да обижда Бригс пред прислугата); а струва ми се, че ще спя по-добре, след като поиграя малко.
При тези думи лейди Джейн поруменя до основата на мъничките си уши и до върховете на хубавите си пръсти и след като мистър Баулс излезе от стаята и вратата бе добре затворена, тя каза:
— Мис Кроли, аз мога малко да играя. Имах обичай да… да поигравам понякога с клетичкия мил татко.
— Елате и ме целунете. Елате и ме целунете още тази минута, мила ми добра душице! — провикна се възторжено мис Кроли.
И това беше живописното занимание, в което мистър Пит завари старата и младата дама, когато се качи горе със статията си в ръка. Как се изчервяваше през цялата вечер тази нещастна лейди Джейн!
Не трябва да си представяме, че хитростите на мистър Пит Кроли убягнаха от вниманието на милите му роднини от пасторския дом в Куинс Кроли. Хампшир и Съсекс се намират много близо един до друг и мисис Бют имаше приятели в последното графство, които се погрижиха да я осведомяват за всичко и дори за много повече от онова, което ставаше в дома на мис Кроли в Брайтън. Пит стоеше там все по-дълго и по-дълго. По цели месеци не се прибираше в имението, където отвратителният му стар баща се бе отдал напълно на ракията и на обществото на ужасното семейство Хоръкс. Успехът на Пит много ядосваше пасторското семейство и мисис Бют съжаляваше все повече и повече (макар че все по-малко си признаваше) за огромната грешка, която бе направила, като бе обиждала Бригс и се бе държала високомерно и скъпернически спрямо Баулс и Фъркин, така че в домакинството на мис Кроли не се намираше пито един човек, който да й дава сведения какво става там.
63
връзка.