История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
След такава поредица от лесни победи японците, естествено, не са много склонни да преминат в отбрана, както повелява стратегията им. Те се страху-ват, че подобна промяна може да стане причина за постепенно спадане на бойния дух, като същевременно даде на много по-силните им икономически западни противници възможност да си поемат дъх и да се възстановят. Япон-ският военноморски флот иска да бъде отстранена възможността за връщане на американците в двете възможни бази в Тихия океан — Хавай и Австралия. От флота изтъкват, че американските самолетоносачи все още могат да действат от Хавай, докато Австралия очевидно се превръща в трамплин и крепост. Японската армия, чието внимание все още е насочено главно към Китай и Манджурия, не е склонна да даде исканите сили за такива експедиции, които, в случай че бъде нападната Австралия, трябва да бъдат големи. От армията вече са отказали съдействие за план на обединения щаб на флота за завземането на Цейлон.
От военноморските сили се надяват, че един нов успешен удар в която и да било от двете посоки може да преодолее възраженията на ръководителите на армията и да ги накара да дадат необходимите войски за едната или за другата експедиция. Но в самите ВМС има разногласия, кое е най-подходящото направление. Адмирал Ямамото и обединеният щаб на флота подкрепят план за завладяването на остров Мидуей (на 1700 км западно от Пърл Харбър) като примамка, която да накара американския Тихоокеански флот да действа и да бъде разбит. Обаче от другия военноморски щаб предпочитат настъпление през Соломоновите острови за превземането на Нова Каледония, Фиджи и Самоа, като завладяването на тази верига от острови ще блокира морските пътища между Америка и Австралия. Още един аргумент в полза на последния план за изолиране на Австралия е фактът, че японците вече са свършили голяма част от работата по затварянето на този пръстен. До края на март те са напреднали от Рабаул на Соломоновите острови, както и по северното край-брежие на Нова Гвинея.
Спорът между двата плана на военноморските сили е прекратен и изоставен заради американското въздушно нападение срещу Токио на 18 април 1942 г.
Бомбардировката на Токио
Това въздушно нападение срещу японската столица в сърцето на Япония, предизвикано от идеята да се отвърне на японците за Пърл Харбър, е плани-рано да започне през януари. Понеже разстоянието от която и да било оцеляла американска база е прекалено голямо, се налага то да бъде извършено от самолетоносачи. Но тъй като се знае, че японските подводници патрулират на 800 км от континента, самолетите, които трябва да извършат нападението, трябва да излетят от около 850 км, което означава да изминат в двете посоки най-малко 1700 км. Това разстояние е много по-голямо от възможностите на самолетите, базирани на самолетоносачите. Освен това малкото твърде ценни самолетоносачи на американския военноморски флот ще бъдат изложени на опасност, ако трябва да чакат в района, докато самолетите се върнат от бомбардировката. Затова е решено да бъдат използвани бомбардировачите на американските ВВС, които имат по-дълъг обсег, като е наредено след бом-бардирането на Токио да летят на запад към китайските летища.
Това означава полет с дължина повече от 3000 км и способност за излита-не на бомбардировачите от самолетоносачи. По тази причина е е избран бом-бардировачът В-25 „Мичел“. Тези бомбардировачи с допълнително монтирани на тях резервоари за гориво могат да носят един тон бомбен товар на разстояние 3850 км. Летците, водени от подполковник Джеймс Х. Дулитъл, тренират излитания на къси разстояния и дълги преходи над водна повърхност. За задачата са определени само 16 самолета, тъй като са прекалено големи, за да бъдат държани под палубата, а същевременно трябва да имат достатъчно пространство за излитане.
На 2 април избраният за целта самолетоносач „Хорнет“ отплава от Сан Франциско, ескортиран от крайцери и разрушители. На 13 април към него се присъединява 16-а специална група, която е съсредоточена около самолето-носача „Ентърпрайз“, който ще осигурява подкрепа от въздуха, тъй като са-молетите на „Хорнет“ се намират под палубата. Рано сутринта на 18 априляпонска патрулна подводница забелязва самолетоносачите, когато се намират все още на повече от 1050 км от Токио. Командващият съединението ви-цеадмирал Уилям Ф. Хелси разговаря с Дулитъл и двамата решават, че е по-добре бомбардировачите да излетят веднага, въпреки че това означава да из-минат по-голямо разстояние от предвиденото. Оказва се, че са взели умно и добро решение.