Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Да — отсече глухо момчето. Предполагаше, че просто не искаше да го разбере.
— Те изгубиха и нещо друго — намеси се тихичко Тед. — Има един роман от Рей Бредбъри, който се казва „451 градуса по Фаренхайт“. „Удоволствие бе да палиш“ е първото изречение от този роман. Ами, също така бе удоволствие и да Разрушаваш.
Динки, Уъртингтън и Дани Ростов кимнаха.
Дори Шийми започна бавно да клати глава напред-назад.
ЧЕТИРИНАЙСЕТ
Както и преди главата на Еди бе обляно от жълтеникава светлина, но сега лицето му бе измито и одеялото покриваше тялото му само от кръста надолу. Сузана го бе облякла в чиста бяла риза, която бе изнамерила отнякъде (най-вероятно от дрешника в спалнята, каза си Джейк). Явно бе намерила и бръснач, защото бузите му бяха гладки — момчето се опита да си я представи как седи тук и бръсне мъртвия си съпруг, пеейки „Ком-ком-комала, ориза я садила“ — и в началото не можа. Сетне изведнъж картината буквално експлодира в съзнанието му — и беше толкова ярка, че Джейк едва се удържа да не избухне в ридания.
Тъмнокожата жена изслуша безмълвно онова, което имаше да й каже Роланд — ръцете й бяха скръстени в скута, а очите — сведени. Приличаше на срамежлива девица, получаваща предложение за женитба.
Когато той приключи, Сузана не каза нищо.
— Разбра ли какво ти казах, Сузана?
— Да — отвърна тя, без да вдига очи. — Аз ще погреба мъжа си. Тед и Динки ще ми помогнат, дори и това да означава да попречат на своите приятели… — тя произнесе последната дума с известен сарказъм, който се стори обнадеждаващ на Роланд — … да изтръгнат трупа от ръцете ми и да ме линчуват под някое дърво.
— А после?
— Или вие намирате начин да се върнете тук и всички заедно отиваме във Федик, или Тед и Динки ме качват на влака и аз тръгвам сама натам.
Джейк не просто мразеше хладната незаинтересованост в гласа й — тя го плашеше.
— Знаеш защо трябва да отидем отвъд, нали? — попита той. — Искам да кажа, наистина знаеш, нали?
— За да спасите писателя, докато все още не е късно. — Тя стисна едната ръка на Еди и Джейк забеляза, че ноктите му бяха идеално почистени. Какво ли бе използвала, за да махне мръсотията под тях, запита се момчето — дали домоуправителят имаше някоя от онези нокторезачки с различни приставки, които баща му носеше на верижка в джоба си? — Шийми казва, че сме спасили Лъча на Мечока и Костенурката. Ние си мислим, че сме спасили розата. Но ето че има още една работа, която да свършим. Писателят. Мързеливият писател. — Най-накрая вдигна поглед и очите й проблеснаха. Джейк внезапно си каза, че навярно бе добре, че Сузана нямаше да е с тях, когато — ако — срещнеха сай Стивън Кинг.
— Глейте да го спасите — рече тъмнокожата жена. И Джейк, и Роланд чуха как старата мръсница Дета се промъква в гласа й. — Глейте да го спасите след всичко, дет’ се случи днес. И този път, Роланд, глей да го убедиш да не заебава писането си. Квото и да му се случи — ако ще и да се разболее от рак или да хване гангрена на нишката. И да не си мисли за шибания „Пулицър“, ами да си седне на гъза и да напише тая проклета история.
— Ще му предам съобщението ти — каза Роланд.
Тя кимна.
— Ти ще се присъединиш към нас, когато приключим с тази работа — продължи Стрелеца, след което уточни: — Ще се присъединиш към нас, за да довършим заедно започнатото, нали?
— Да — потвърди Сузана. — Но не защото искам, а защото той би поискал да постъпя така. Внимателно, много внимателно, тя върна ръката на Еди на гърдите му, скръствайки я с другата, след което вдигна треперещ пръст към Роланд. — Само не започвай отново с онези глупости, че сме ка-тет, единство от мнозина и така нататък. Защото тези дни отминаха. Нали така?
— Да — рече глухо Стрелеца. — Но Кулата продължава да се издига. И да чака.
— Втръсна ми и от това, шефе. Истина ти казвам.
Ала Джейк си даваше сметка, че не беше така. Сузана не бе изгубила желанието си да зърне Тъмната кула. Също като Роланд и Джейк тя копнееше за този миг. Техният тет се бе разпаднал, ала ка си оставаше. И тя го усещаше — също като тях.
ПЕТНАЙСЕТ
Мъжът и момчето я целунаха, а Ко облиза лицето й, преди да потеглят.
— Пази се, Джейк — рече Сузана. — Да се върнеш жив и здрав, чуваш ли? Еди щеше да ти каже същото.
— Знам — отвърна момчето и отново я целуна. Усмихна се, понеже си представи как Еди му казва да си пази задника, защото вече е цепнат веднъж, и внезапно заплака (поради същата причина). Тъмнокожата жена го задържа в обятията си още известно време, сетне го пусна и се обърна към съпруга си, който продължаваше да лежи все така студен и неподвижен в леглото на бившия домоуправител. Момчето си даде сметка, че в момента Сузана нямаше време за Джейк Чеймбърс или неговата скръб. Собствената й мъка бе прекалено голяма.