Границата

му. О, имаше толкова неща, които тази раса не знаеше и все още не беше в състояние

да разбере...

- Това е машина на времето.

Всички се смълчаха. Сякаш времето бе спряло, макар отвъд стоманената врата да

се разнесе приглушен шум, наподобяващ експлозия. Итън си представи мъглявите и

горгоните, които се сражаваха отвън, вкопчени в смъртоносен ръкопашен бой.

- Не съществуват подобни неща - възрази Деримън. - Не могат да съществуват.

- Има си своите ограничения - продължи Итън. - Може да връща времето назад,

но не и да прескача напред. Това е и целта на дара. Да се върне и да даде втори

шанс... дар от време, за да се разруши астероидът, да се предотврати войната или

надвисналата катастрофа.

- Казваш... че с това нещо можем да изтрием случилото се? - уточни Бийл. - Да се

върнем назад във времето?

- В определени рамки. Доколкото разбирам това съоръжение, то може да бъде

използвано само веднъж. И... мисля, че връщане на повече от две години би било...

така да се каже... пресилване на нещата. Умовете ви са такива, че връщане на толкова

много време може да предизвика липси в паметта. Някои ще бъдат в състояние да си

спомнят, други - не.

Силен сблъсък разтърси стоманената врата, но за момента тя устоя.

- Ехо Сиера... Ехо Сиера! - Умоляваше изгубен глас, призоваващ към изгубена

кауза.

- Може да има и други последици - добави миротворецът. Честно казано, нямам

представа.

Бийл си пое дълбоко дъх, задържа го и издиша.

- Можеш ли да го програмираш?

- Да.

- За кога?

- За да сме възможно най- сигурни... най-късната допустима дата. Третият ден от

вашия месец април преди две години. Мога да програмирам устройството да... - Итън

поспря да огледа символите. - Мисля.... да върна времето до няколко минути преди

горгоните да минат през порталите си.

- Дори ако проработи, това си е чисто цепене на косъма надве! - обади се

Уинслет.

- А ако проработи? - попита Джеферсън. - Какво от това, че можеш да върнеш

времето? Не можеш да спреш нашествието на горгоните. Те разбиха световните

армии за броени дни! Какво ще попречи нещата да се повторят отново?

Итън кимна, а сребърните му очи сияеха, но под тях имаше черни кръгове от

изтощение и физическа болка. В лявото ъгълче на устата му се появиха капки кръв.

- Аз ще ги спра - каза той.

- Как?

- В истинската си форма... ще мога да ви оставя още един подарък. Ще използвам

енергията си да създам за вас постоянна защитна мрежа около цялата планета. Тя

може да бъде настроена - досущ струни на инструмент - за хармоничните подписи и

на горгонските военни кораби, и на мъглявите. Но ако горгоните не успеят да

преминат - добави той, - то и мъглявите никога няма да дойдат тук. Войната за тази

граница изобщо няма да се състои. Някои хора ще знаят, че е имало такава...

спомените на други за тези събития ще бъдат изтрити... - той погледна после към