Границата

Замъгляването спря - пришълецът се уплътни отново и понеже киселината стопи

материала на маската му и разрушаваше намиращите се под нея микросхеми и живи

тъкани, тялото на войника започна да се гърчи и мята, все едно ще се саморазкъса на

парчета. Бластерът стреля, щом пръстът върху спусъка се скова. Чифт ярки сфери се

стрелнаха между Итън и Джеферсън и се удариха в оборудването на операционната.

Войникът се усука в две посоки едновременно, сякаш горната и долната части на

тялото му всеки момент щяха да се разделят. Енергийното оръжие стреля отново и

сферите се врязаха през стената зад Оливия, която се притисна към пода и се улови

за последните останки от здравия си разум.

Смъртоносният продължи да се гърчи в конвулсии, докато киселината

изсмукваше жизнените му сили, а Итън обърна глава и се вгледа в съществото, което

стоеше зад него.

Мина само част от секундата, преди то да се преобрази и човешка жена с дълга,

права кестенява коса и тъжни очи на лице, което навремето е било хубаво. Носеше

джинси и бяла блуза, поръбена с розово около яката. Миг преди илюзията да се

появи, съществото представляваше кошмарна твар с люспеста жълта плът,

пристегната с черни и червени райета. Беше надянало безформена, черна кожена

туника, а рубинените зеници на немигащите му очи бяха и отвратителни, и

хипнотизиращи.

Жената с тъжните очи заговори с южняшки акцент:

- Мой Джефер-сине, ти предаде любовницата си. Такова лошо момче!

Джеферсън виждаше пред него да стои Реджина, но както и миротвореца,

знаеше кой е това в действителност. Пулсираща болка начена във врата на пастора -

за един удар на сърцето прерасна в такъв пожар, че изцеди агонизиращи сълзи от

подутите му очи. Той си помисли, че главата му всеки момент ще гръмне.

- Ти! - Заяви горгонската кралица и спря погледа си върху Итън. - Предизвика

грижи за нас. Какво си ти?

Миротворецът не беше в състояние да отговори. Устата му беше пълна с кръв,

дробовете се бореха за въздух и тялото му почти бе загинало. Все пак успя да

прошепне:

- Не съм ти играчка. А твой господар.

Царицата се усмихна слабо и с голямо задоволство.

Но усмивката й трепна, когато през строшената стена преминаха нови войници

на мъглявите и миротворецът разбра, че мигът е настъпил.

Можеше да стигне до куба. Бяха останали за вкарване три числа двоичен код -

три нули. Осветените квадратчета се намираха от горната страна на склада - те винаги

бяха отгоре, без значение в какво положение е уредът.

Той се протегна и успя да вкара две нули, преди кралицата да осъзнае, че

настоящото му занимание представлява заплаха. Лицето й се надипли и маската

падна като трепкащ мираж. Отдолу се разкри ужасяващо коброподобно видение,

което можеше да смрази сърцето дори на най-силните. Главата на Джеферсън