Границата

Най-близкото разстояние, което щеше да съответства на часовете и минутите.

Итън си спомни как Джей Ди му разказваше: „Помня точно часа. Беше десет и

единадесет минути“.

Точно по това време сестрата го беше извикала да гледа по телевизията

взривовете в небето и горгонските кораби бяха започнали зловещото си пришествие

на тази планета. Миротворецът реши да въведе точно десет часа - 1111101000 в

двоичен код. Складът за време бе настроен към двадесет и четири часовия часовник

на С4 и щеше правилно да прочете числото като сутрин, а не следобед.

- Когато въведа това - каза Итън на присъстващите, - процесът ще започне. Не

знам как ще ви се отрази. Но това тяло повече не ми е необходимо и ще го освободя.

Готови ли сте?

- Да - кимна президентът. Тикът му бе престанал, но сега трепкаше стегнатият

мускул на челюстта му.

- Готов съм - каза Джеферсън със стъклен поглед. – Христе, надявам се този куб

да постигне онова, което твърдиш, че може!

Фоги Уинслет кимна.

- Да - обади се и Деримън.

Итън погледна към Оливия.

- А ти готова ли си?

Тя се обърна към Дейв и след това вдигна уморения си, замъглен от шока поглед

към миротвореца.

- Дали... всички загинали... ще се върнат отново?

- Такъв е планът - отвърна той.

- Винсент - уточни Оливия. - И Дейв също. Всичките! - по бузите й потекоха

сълзи. - О, мили боже!

- Сега ще го задействам - заяви Итън, доловил движение зад вратата. - Сбогом,

Оливия!

Искаше му се да я прегърне и да й благодари за всичко сторено, но реката от

време се движеше. Той бързо посегна към куба в ръката на Джеферсън, за да въведе

последния код.

Беше вкарал седем числа, когато влезе врагът.

Преди Итън да успее да реагира, две мъгляви енергийни сфери се врязаха през

вратата и нахлуха в стаята. По курса си едната улучи Деримън и взриви по-голямата

част от торса му. Краката и таза му се олюляха и единствената му останала ръка се

вдигна- сякаш в търсене на изчезналите органи - а парцаливите пешове на сакото му

пламнаха. Следващите две сфери издухаха изкривената врата навътре заедно със

стената. Из стаята полетяха парчета стомана и обхванат от пламъци натрошен бетон.

Взривната вълна събори всички на земята и строши наблюдателния прозорец към

операционната. Парче от стената с размер на юмрук халоса Джеферсън, строши

дясната му ключица и го захвърли на пода. Кубът падна от ръката му и върху него се

посипаха горящи останки.

Итън рухна на колене. От разрез над лявото му око струеше кръв и малко парче

мазилка бе оставило прорез на лявата му буза. Счупената му ръка се изхлузи от

превръзката и висеше безпомощна. Болката, която препускаше през тялото му,

буквално го парализираше. Беше вцепенен, беше на ръба да изгуби съзнание. Успя

да различи силует, който премина през неравния отвор — войник на мъглявите с