Границата
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Границата». Краткое содержание книги:
удара на мъглявите, пропуснал горгонската мишена. Сътресението от взрива в мола
не беше сложило край на живота на момчето, но този път контузиите със сигурност
щяха да го довършат. Лявата му ръка вече беше мъртва и студена от рамото надолу,
но го мъчеха счупените ребра от тази страна, а и по протежение на гръбнака също го
прорязваше болка. Извънземният усещаше натиска на течност в дробовете - все едно
е напът да се задави. Наложи му се да се изкашля в здравата си ръка и след това се
взря в пълната си с грозно червена кръв шепа.
И останалите бяха забелязали какво се случва с него. Миротворецът погледна
към Дейв и се усмихна криво.
- Предполагам, че се намирам там, откъдето започна Итън - каза и изтри длан в
крачола на дънките си.
Дейв се принуди да сведе поглед към пода.
Асансьорът забави ход и спря. Вратите се отвориха. Пред тях се простираше
дълъг коридор със стени, сякаш изработени от неръждаема стомана, и бе объл като
вена в тяло. Старшина Суарес напусна кабината първи, последваха го Деримън и
Уинслет. Бийл тръгна след тях и едва след това слязоха останалите, а колоната
завършваше Джеферсън.
Президентът ги поведе напред. Коридорът се разклоняваше и наляво, и надясно.
Заедно с групата той пое наляво и измина още четиридесет ярда до солидна дебела
врата, също изработена от стомана. Тук го очакваха поредните клавиатура и
компютърен екран, монтирани на стената. Бийл премина през процедурата с
натискането на копчетата и сухият женски глас каза:
- Добър вечер отново, господин президент. Моля, идентифицирайте се!
Екранът се освети, появиха се очертанията на ръка и идентификацията беше
потвърдена. След това се разнесе звукът от отключване на ключалките.
Вратата изглеждаше тежка, но явно не беше, понеже Бийл спокойно я отвори,
дърпайки покритата с гума дръжка без очевидни усилия. Вратата сякаш се рееше.
Осветителните тръби на тавана вече светеха. Започна да циркулира хладен въздух, но
още преди да премине през прага - на който имаше вградена камера- Оливия си
каза, че надушва суха медицинска миризма на болница.
Те влязоха и когато вратата се затвори зад гърба им, ключалките отново се
задействаха.
Първата зала се оказа облицовано със стъкло помещение с три реда театрални
седалки, досущ като телевизионното студио на президента, но тук креслата бяха
обърнати към два големи плоски екрана. Врата водеше към по-голяма зала, дълга
поне шейсет фута. Стените й бяха облицовани с бледозелени плочки, а подът- със
сиви. Осветителните тела на тавана бяха обли като летящи чинии. Дигиталният
часовник на стената все още работеше и с бели цифри показваше, че часът е 20:38. В
отсрещния край на стаята се намираше поредната врата от неръждаема стомана, с
квадратна червена лампичка над нея.
„Хирургическият блок“ - помисли си Итън, доловил това от ума на Фоги Уинслет.
Откъм генерала на вълна от страх дойде и още: „Не искам да влизам там, мамка му,
не, няма начин. Твърде много лоши спомени за телата...“.
- Тук - каза президентът Бийл - се намират артефактите.
Беше застанал пред двойните стъклени врати към по-малка стая отдясно.
31
Джеферсън предположи, че е колкото средноголям стационарен хумидор за
пури. В озарената от осветителните тръби стаичка имаше еднакви стелажи, на които
се намираха общо осем различни предмета. Под всеки на прозрачен самозалепващ
етикет бяха нанесени ситни идентификационни кодове: FL12255 под къс с вид на
най-обикновено парче тъмно на цвят желязо, IA24087.1 под не по-голяма от
бейзболна топка метална сфера, AR060579 под безличен черен куб и тъй нататък.
- И тези неща идват от катастрофирали космически кораби? - попита
Джеферсън, който имаше чувството, че ще гръмне от изумление. - Исусе!
- Няколко - уточни Бийл - са били свалени с ракети. Отговорност на други
президенти. Едно HЛO се е сблъскало с частен самолет в ураганна нощ над Индиана.
Ще видите, че са обозначени с щата, в който са намерени, и деня, месеца и годината,
когато са придобити. Имаше и седем други, които се саморазрушиха след известно
време, но това отново е било, преди да встъпя в длъжност. Всички записи, кораби и
тела са държани някъде другаде... - Бийл се обърна към Итън. - Над тези вещи са
работили най-добрите налични умове, което не е лесно предвид нивото на сигурност,