Границата

на сглобки. Беше тежка, но не толкова, че да не можеш да я държиш с една ръка.

- Балансирай я на върха на пръста си - предложи Бийл.

Изглеждаше твърде неудобна за целта, но Итън опита да я вдигне на показалеца

си. Сферата трябваше да падне, това не се случи - стоеше си стабилно и беше

напълно безтегловна. След още няколко секунди се издигна на три инча над пръста

му и увисна там. Завъртя се плавно. Различните й сглобки започнаха да се отварят и

затварят в бърза последователност и безшумно и внезапно в стаята се появи шести

посетител.

Беше изправен, слаб и висок, на ръст над седем фута, на вид- мъжки хуманоид

албинос със светли очи и дълга до раменете бяла коса. По ръбовете и на двете му

уши проблясваха украшения, самите ушни миди също много приличаха на човешки,

но бяха съвсем леко завити навътре. Съществото носеше дълга бяла роба, украсена с

дузини бляскави златни фигури, които напомниха на Оливия древни ацтекски

пиктографии, каквито беше виждала с Винсент в Националния исторически музей в

Мексико сити. Съществото се усмихна прелестно, протегна дългопръстите си ръце в

очевиден жест на приятелство и започна да говори с тих глас на език, който нямаше

нищо общо с тези, използвани някога от жителите на Земята - беше пълен с

припуквания, изщраквания и подобни на заекване звуци. Когато след около половин

минута съществото завърши речта си, сведе глава и изчезна. Сферата спря да се

върти и се върна отново на върха на пръста на Итън, където остана неподвижна,

докато Бийл не я взе и не я сложи на отреденото й място.

- Опитвахме се да дешифрираме съобщението - каза президентът. - Смятаме, че

има нещо общо с медицината. В него се среща съчетание от звуци, еднакво по

32

значение с език, известен като комекрудски , но той е изчезнал около 1880- а.

- Абсолютно сте прав - съгласи се Итън.

- Какво?

- За медицина става дума. Знам този език и познавам и цивилизацията, която го

употребява. Пратеникът им предлагаше на вашия свят лекарство срещу рак.

Бийл остана безмълвен, както и останалите жители на планетата Земя.

- Казваше ви - продължи Итън, — че това лекарство за рак е кодирано чрез

символите върху робата му. Взели сте предмета oт някой от свалените с ракети

кораби, така ли?

- Случило се е преди много време - оправда се президентът

- Ясно - извънземният положи длан на левия си хълбок и опит да облекчи част от

болката от счупените ребра и повредените нерви.

Огледа и останалите предмети малка, хуманоидна на вид фигурка, изработена от

метал, който блестеше с множество цветове, квадрат от на вид обикновено

прозоречно стъкло, но дебело само няколко милиметра, намотка тъничка сребърна

жица и всички останали.

- Тук няма оръжия - заяви миротворецът. - Това са дарове.

- Дарове - повтори безизразно президентът.

- Донесени ви - колко глупаво - от цивилизации, които са искали да установят