Джурасик парк & Изгубеният свят

— Съгласен съм — продължи Левин, — че вкаменелостите не са от голяма полза, когато става дума за изчезването на видовете. Особено ако хипотезата ви е, че причините за това изчезване трябва да търсим в поведението. Костите не съдържат сведения за него. Не мога да се съглася обаче, че хипотезата за поведението не се поддава на проверка. Тя означава определен резултат, макар че може би все още не сте мислили за него.

Залата притихна. Малкълм се навъси. Известният математик не бе свикнал да му казват, че не е обмислил идеите си както трябва.

— За какво става дума? — попита.

Левин сякаш не обръщаше внимание на напрежението в залата.

— Ето за какво — отвърна той. — През кредата16 динозаврите били разпространени по цялата планета. Намирали сме техни останки на всички континенти, във всякакви климатични зони, дори в Антарктика. Така. Да допуснем, че тяхното изчезване наистина се дължи на поведението им, а не на катастрофа, болест, промяна в растителния свят или на някаква друга мащабна причина от този вид. Струва ми се обаче твърде малко вероятно всички те да са променили поведението си едновременно и навсякъде. Това би означавало, че някъде по Земята и днес би трябвало да има живи динозаври. Не можем ли да ги потърсим?

— Можете — рече хладно Малкълм. — Ако ви се струва забавно. И ако няма с какво друго да оползотворите времето си.

— Не, не — прекъсна го Левин разпалено. — Говоря съвсем сериозно. Ами ако все още има динозаври? Ако те все още съществуват в някое изолирано кътче на планетата?

— Говорите за един изгубен свят — каза Малкълм и главите в залата закимаха в знак на съгласие. Учените от института бяха обозначили с кратки имена възможните еволюционни сценарии. Говореха за „Полето на куршумите“, „Разораването на комарджията“, „Играта на живота“, „Изгубеният свят“, „Червената кралица“, „Черният шум“. Това бяха добре дефинирани начини да се мисли за еволюцията. Но всички те бяха и…

— Не — възрази Левин. — Говоря съвсем буквално.

— В такъв случай сте жертва на голяма заблуда — отсече Малкълм и махна с ръка. Обърна се с гръб към аудиторията и пристъпи към черната дъска. — И така, ако се замислим за границата на хаоса, можем да си зададем въпроса коя е минималната единица на живота. Повечето от съвременните дефиниции на понятието живот говорят за наличието на ДНК, но съществуват два примера, които подсказват, че това определение е твърде тясно. Ако вземем предвид вирусите и така наречените приони, става ясно, че животът може да съществува и без ДНК…

В дъното на залата Левин се вторачи пред себе си за момент, после неохотно седна на мястото си и започна да пише.