Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современная русская и зарубежная проза » Джурасик парк & Изгубеният свят
Джурасик парк & Изгубеният свят - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Джурасик парк & Изгубеният свят

Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:

Пелена от секретност покрива един частен остров в териториалните води на Коста Рика, където една американска фирма за биотехнологии тайно от всички строи увеселителен парк. Дори консултантите на проекта не знаят какъв точно е той. А местните лекари изпадат в недоумение, когато един работник от парка пристига в болницата с разкъсвания по тялото, които изглеждат причинени от животно с огромни размери.
1 ... 182 183 184 185 186 187 188 189 190 ... 332
Перейти на страницу:

Малкълм сви рамене.

— Всичко е възможно.

— Наистина е възможно да има оцелели — продължи да настоява Левин. — Непрекъснато ми съобщават за нови животни в Коста Рика. Останки, фрагменти.

Малкълм спря.

— Дори напоследък?

— От известно време не.

— Хм — промърмори Малкълм. — Така си и мислех.

— За последен път ми се обадиха преди девет месеца. Бях в Сибир, където открихме замръзнал малък мамут, така че не успях да се върна навреме. Казаха ми, че в джунглата на Коста Рика открили някакъв много голям, нетипичен гущер.

— Какво е станало с него?

— Останките му са били изгорени.

— Значи нищо не е останало?

— Точно така.

— Никакви снимки? Никакви доказателства?

— Очевидно не.

— Значи това е поредната измислица.

— Може би. Но ми се струва, че има смисъл да се помисли за експедиция, та да се проверят слуховете за оцелели екземпляри.

Малкълм се вторачи в него.

— Експедиция? За да се открие хипотетичният изгубен свят? А кой ще финансира подобно нещо?

— Аз — отговори Левин. — Вече се заех с предварителното планиране.

— Но това може да струва…

— Не ме интересува колко ще струва. Факт е, че е възможно да има оцелели животни от епохата на кредата, както има от други родове.

— Фантасмагория — повтори Малкълм и поклати глава.

Левин спря и се вгледа в него.

— Доктор Малкълм, трябва да кажа, че съм изненадан от отношението ви. Вие представихте тезата си и аз ви предлагам шанс да я докажете. Мислех си, че ще подскочите от радост.

— Дните, когато скачах от радост, отминаха.

— Да, но вместо да ме подкрепите…

— Динозаврите не ме интересуват — прекъсна го Малкълм.

— Всички се интересуват от тях.

— Не и аз. — Малкълм се извърна и тръгна напред.

— Между другото… какво правихте в Коста Рика? — попита Левин. — Чух, че сте прекарали там близо година.

— Да, в едно болнично легло. Шест месеца бях в интензивното отделение.

— Да, знам, че сте били ранен. Попитах ви защо заминахте там. Не търсехте ли динозаври?

Малкълм присви очи на яркото слънце и се подпря на бастуна си.

— Не — отговори той. — Не търсех.

Тримата седнаха край малка ярко боядисана масичка в кафене „Гваделупа“ от другата страна на реката. Сара Хардинг отпиваше бира направо от бутилката и наблюдаваше двамата мъже пред себе си. Левин изглеждаше доволен, че е с тях, сякаш това бе някаква победа. Малкълм изглеждаше уморен като родител, прекарал твърде дълго с буйното си дете.

— Искате ли да знаете какво чух? — попита Левин. — Чух, че преди година-две някаква компания, наречена „ИнДжен“, създала по пътя на генното инженерство няколко динозавъра, които отгледала на костарикански остров. Само че нещо се объркало, загинали много хора и животните били унищожени. Сега никой не иска да говори за това поради някакви юридически причини. Споразумение за запазване на тайната или нещо подобно. Правителството на Коста Рика не иска да пострада туризмът. Всички мълчат. Ето това чух.

Малкълм се вгледа в него.

— И вярвате на тези приказки?

— В началото не вярвах. Работата е, че непрекъснато се говори. Слуховете се носят във въздуха. Казват, че вие, Алън Грант и някои други сте били там.

— Попитахте ли Грант?

— Попитах го. Миналата година на една конференция в Пекин. Естествено, заяви, че всичко това било абсурдно.

Малкълм кимна замислено.

— И вие ли ще кажете това? — попита Левин и отпи от бирата си. С Грант се познавате, нали?

— Не. Никога не съм го виждал.

Левин го гледаше съсредоточено.

— Значи не е вярно?

Малкълм въздъхна.

— Запознат ли сте с идеята за техномита? Разработена е от Гелер в Принстън. В общи линии тезата е, че след като старите митове вече са загубени — Орфей и Евридика, Персей и Медуза, — трябва да запълним вакуума с модерни техномитове. Гелер изрежда около десет. Единият се състоеше в това, че във военновъздушната база Райт-Питърсън живеят извънземни. Според другия някой си измислил карбуратор, с чиято помощ можеш да изминеш сто километра с един литър бензин, само че автомобилните компании купили патента и го скрили. Ами това, че някъде в Сибир обучавали деца в екстра-сенсорни умения и те можели да убият човек навсякъде по света само с мислите си? Или че очертанията в Наска, Перу, са от извънземен космически кораб; че ЦРУ е създало вируса на СПИН, за да убива хомосексуалисти; че Никола Тесла бил открил невероятен източник на енергия, но записките му се изгубили; че в Истанбул имало рисунка от десети век, на която била изобразена Земята, както се вижда от Космоса; че в Станфордския изследователски институт открили човек, чието тяло на тъмно светело… Разбирате ли за какво става дума?

1 ... 182 183 184 185 186 187 188 189 190 ... 332
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)