Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Беше четирийсетгодишен и всички в института го познаваха — един от пионерите на теорията на хаоса, чиято кариера бе прекъсната от тежко нараняване при посещение в Коста Рика. Всъщност няколко новинарски съобщения бяха обявили Малкълм за мъртвец. „Съжалявам, че ще трябва да попаря радостта на математическите факултети в страната — каза той по-късно, — но се оказа, че съм умрял само малко. Хирурзите направиха чудо и самите те ще го потвърдят. И така, аз се върнах — втора итерация, така да се каже.“
Облечен изцяло в черно, с бастун в ръка, Малкълм имаше строг вид. В института беше известен с неконвенционалните си анализи и със своята склонност към песимизъм. Беседата, която изнесе този август, озаглавена „Живот на ръба на хаоса“, бе типична за начина му на мислене. В нея той излагаше възгледите си за връзката между теорията на хаоса и еволюцията.
Едва ли би могъл да мечтае за по-компетентна аудитория. Институтът бе създаден през осемдесетте години от група учени, занимаващи се със следствията от теорията на хаоса. Бяха от най-различни области — физици, икономисти, биолози, компютърни специалисти. Общото помежду им бе убеждението, че зад сложността на света се крие някакъв дълбок порядък, който досега е убягвал на науката и който би могъл да се разкрие с помощта на теорията за хаоса или, както се нарича сега — теория за комплексността. Според думите на един от тях теорията за комплексността е „науката на двайсет и първи век“.
Институтът бе изследвал поведението на много и разнообразни комплексни системи — корпорации в пазарни условия, невроните в човешкия мозък, ензимите в единична клетка, груповото поведение на мигриращите птици. Тези системи са толкова сложни, че изучаването им преди появата на компютъра бе невъзможно. Областта за изследване бе съвсем нова, а резултатите — изненадващи.
Учените скоро забелязаха, че комплексните системи имат някои общи поведенчески черти. Започнаха да преценяват тези черти като общи за всички комплексни системи. Дадоха си сметка, че те не могат да бъдат обяснени чрез анализ на компонентите на системата. Утвърденият от времето научен подход на редукцията — да разглобиш часовника, за да видиш как работи — при комплексните системи не води доникъде, защото при тях интересното поведение възниква вследствие на спонтанното взаимодействие между компонентите. Поведението не може да се планира или управлява — то просто възниква. Затова и е наречено „самоорганизиране“.
— От самоорганизираните поведения — каза Иън Малкълм — две представляват особен интерес при изучаването на еволюцията. Едното е приспособяването. Виждаме го навсякъде. Корпорациите се приспособяват към пазара, мозъчните клетки се приспособяват към подадените сигнали, имунната система се приспособява към инфекциите, животните се приспособяват към наличната храна. Ние смятаме, че способността за приспособяване е характерна за комплексните системи — и може би е една от причините еволюцията да води към възникване на по-сложни организми.
Той премести тежестта на тялото си върху бастуна и продължи:
— Още по-съществен е начинът, по който комплексните системи намират равновесната точка между нуждата, от порядък и нуждата да се променят. Комплексните системи се стремят да застанат в положението, което можем да наречем „ръб или граница на хаоса“. Представяме си границата на хаоса като състояние, в което има достатъчно обновяване, за да може живата система да остане жива, и достатъчно стабилност, за да й попречи да изпадне в анархия. Това е зона на конфликти и катаклизми, там новото и старото непрестанно воюват помежду си. Да се открие точният баланс, изглежда, е деликатна задача — ако системата се приближи прекалено много до хаоса, рискува да стане некохерентна и да се разпадне. Ако се отдалечи от него, става вдървена, неподвижна, тоталитарна. И двете състояния водят до загиване. Прекалено малката промяна е също толкова пагубна, колкото и прекалено голямата. Комплексните системи могат да съществуват единствено на границата, на ръба на хаоса.
Малкълм направи пауза и добави:
— Следователно отмирането е неизбежен резултат от едното или от другото — от твърде малката или от твърде голямата промяна.
Слушателите закимаха. За повечето от присъстващите изследователи тези мисли не бяха нещо ново. В института на Санта Фе понятието „граница на хаоса“ се бе превърнало почти в догма.