Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
На Грант му се струваше, че всеки ден го водят в ново правителствено учреждение, където го разпитва поредният любезен и интелигентен държавен чиновник. Безброй пъти го караха да повтаря едно и също. Как се е запознал с Джон Хамънд. Какво е знаел за проекта. Как е получил факса от Ню Йорк. Защо е отишъл на острова. Какво се е случило там.
Разказваше им една и съща история отново и отново, ден след ден, с най-големи подробности.
От доста време си мислеше, че го подозират в лъжа и че по време на безкрайните разпити очакват да чуят нещо от него, но той не знаеше какво.
Един следобед, докато седеше в двора на хотела и наблюдаваше Тим и Лекс, които си играеха в плувния басейн, към него се приближи американец, облечен в риза и къси панталони цвят каки.
— Не се познаваме — поде той. — Казвам се Марти Гутиерес. Работя тук като изследовател в биологичния резерват „Карара“.
— Значи вие намерихте онзи първи екземпляр Procompsognathus?
— Точно така. — Гутиерес седна на шезлонга до него. — Сигурно нямате търпение да се върнете у дома.
— Да — каза Грант. — Остават ми само няколко дни за разкопки, преди да настъпи зимата. Нали знаете, в Монтана първият сняг пада още през август.
— Затова ли фондация „Хамънд“ финансира разкопки само в северните райони? Имам предвид, че е по-вероятно генетичният материал на динозаврите да се запази при студен климат.
— И аз така предположих — рече Грант.
Гутиерес кимна.
— Умен човек е бил този господин Хамънд.
Грант не каза нищо. Гутиерес се облегна в шезлонга.
— Властите няма да ви уведомят — допълни той след малко, — защото се боят, а може би и защото изпитват неприязън към вас заради участието ви в тази история, но в селските райони се наблюдава нещо много странно.
— Ухапвания на бебета?
— Не. Слава Богу, вече няма ухапвания. Но има нещо друго. Тази пролет в района на Исмалоя, който е малко по на север, някакви неизвестни животни унищожават земеделските култури по твърде особен начин. Напредват с всеки изминал ден, като се движат по права линия… права като стрела… от брега към планините и оттам в джунглата.
Грант се изправи на стола.
— Прилича на миграция — каза Гутиерес. — Не сте ли съгласен?
— Какви култури унищожават? — попита Грант.
— Ами и това е странно. Ядат само плодове от агама, соя, а понякога и пилета.
— Храни, богати на лизин — допълни Грант. — Какво е станало с тези животни?
— Предполага се, че са навлезли в джунглата — отвърна Гутиерес. — Във всеки случай не е намерено нито едно. Ще бъде много трудно да ги открият в джунглата. Експедицията може да прекара години в планините на Исмалоя и да не се натъкне на нищо.
— А нас ни държат тук, защото…
— Правителството е разтревожено — сви рамене Гутиерес. — Може би ще се появят и други животни. Ще си имат още неприятности. Затова проявяват предпазливост.
— Вие смятате ли, че ще се появят други животни? — попита Грант.
— Не мога да кажа. А вие можете ли?
— Не — отговори Грант. — Не мога.
— Но имате известни подозрения.
— Да, възможно е да се появят — кимна Грант.
— И аз така мисля.
Гутиерес се изправи и помаха на Тим и Лекс, които играеха в басейна.
— Най-вероятно ще изпратят децата у дома — каза той. — Няма причина да не го направят. — Той си сложи слънчевите очила. — Пожелавам ви приятно прекарване в Коста Рика, доктор Грант. Това е една прекрасна страна.
— Значи няма да ни разрешат да заминем? — попита Грант.
— Никой от нас няма да замине, доктор Грант — отвърна с усмивка Гутиерес, обърна се и тръгна към входа на хотела.