Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Двамата се бяха сближили покрай злополуката на Малкълм. По време на академичния си отпуск Хардинг му бе помогнала да се възстанови след многото операции. В продължение на известно време бе изглеждало, че заклетият ерген Малкълм ще се задоми, но скоро той се върна в Санта Фе, а Хардинг — в Африка. Така или иначе сега бяха само добри приятели.
Разговаряха за въпросите, поставени в края на лекцията. Според Малкълм всички възражения бяха предсказуеми — че масовите измирания са нещо важно; че човешките същества дължат съществуването си на изчезването на динозаврите, защото тъкмо то е дало възможност на бозайниците да се развият. Един от питащите високопарно бе казал: „Епохата на кредата е позволила на нашето съзнание и на способността ни да чувстваме да се появят на тази планета.“
Малкълм му бе отговорил веднага:
— А какво ви кара да мислите, че човешките същества имат съзнание и са способни да чувстват? Няма доказателства за това. Човешките същества никога не мислят за самите себе си. Неприятно им е. Повечето от нас повтарят само това, което им е казано, и се ядосват, ако се сблъскат с друга гледна точка. Характерна за човека черта не е осъзнаването, а конформизмът. Характерният резултат пък са религиозните войни. Останалите животни се бият за храна или територия, а хората, единствени в цялата природа, се бият за „вярата“ си. Това е така, защото вярата управлява поведението, което при човешките същества засяга еволюцията. Не виждам причина да приема, че сме способни на осъзнаване, и то във времето, когато нашето собствено поведение ни води към смърт. Ние сме упорити, самоунищожаващи се конформисти. Всяко друго мнение за нашия вид е самодоволна заблуда. Следващият въпрос, моля.
Сара Хардинг се засмя.
— Май не се съгласиха.
— Признавам, че не е лесно — кимна той. — Но няма как. Това са най-добрите учени в страната и въпреки това… никакви интересни идеи. Между другото що за птица е онзи тип, който ме прекъсна?
— Ричард Левин? — Сара се засмя. — Ядоса те, нали? Има световна репутация на досадник.
— И още как! — изсумтя Малкълм.
— Проблемът е, че е богат. Виждал ли си куклите „Беки“?
— Не — отвърна Малкълм и я погледна.
— Е, всяко момиченце в Америка ги знае. Има цяла серия — Беки, Сали, Франсис и още няколко. Това са американски кукли. Левин е наследник на компанията, която ги произвежда. Богат нахален хлапак. Импулсивен, прави каквото си иска.
Малкълм кимна.
— Имаш ли време да обядваме?
— Разбира се, би било…
— Доктор Малкълм! Почакайте! Моля, доктор Малкълм!
Малкълм се обърна и видя длъгнестата фигура на Ричард Левин, който бързаше към тях.
— По дяволите! — изруга тихо Иън.
— Доктор Малкълм — заговори Левин, когато ги настигна. — Изненадан съм, че не погледнахте на предположението ми малко по-сериозно.
— Нима бих могъл? Та то е абсурдно!
— Да, но…
— С госпожица Хардинг тъкмо се канехме да отидем да хапнем нещо — прекъсна го Малкълм и кимна към Сара.
— Да, но според мен трябва да помислите още веднъж. Струва ми се, че не греша. Напълно е възможно, дори вероятно, все още да съществуват динозаври. Би трябвало да знаете, че се носят слухове за Коста Рика, където, струва ми се, сте прекарали известно време.
— Така е. За Коста Рика мога да ви кажа, че…
— Също и за Конго — продължи Левин. — От години се носят слухове за малки екземпляри на голям зауропод или дори на апатозавър в гъстите гори около Бокамбу. Също и за джунглите на Ириан Джая, където се говори, че имало животно, голямо колкото носорог, то вероятно е…
— Фантасмагория — прекъсна го Малкълм. — Чиста фантасмагория. Никой нищо не е видял. Няма снимки, няма сериозни доказателства.
— Така е — съгласи се Левин, — но липсата на доказателства не е доказателство за липса. Убеден съм, че някъде трябва да има такива животни, останали от минали времена.