Каменният кръг [bg]

— Не мисля, че кожата по главата на члена има нещо общо с добродетелта — уверих го.

— О, добре — рече и пак ме целуна.

— Какво е станало с броеницата ти? — попитах и я взех, защото бе паднала на тревата. — Сякаш са я дъвкали плъхове.

— Не плъхове. Деца.

— Какви деца.

— О, ами всякакви. — Той сви рамене и прибра броеницата в джоба си. — Младия Джейми сега има три, а Маги и Кити по две. Майкъл тъкмо се ожени, но жена му е трудна. — Слънцето беше зад него и лицето му тъмнееше, затова зъбите му проблеснаха внезапно, когато се усмихна. — Не знаеше, че си пралеля на седем деца, нали?

— Пралеля ли? — смаях се аз.

— Ами аз съм прачичо — отвърна весело, — и не е кой знае колко трудно, освен че ми дъвчат броеницата, когато им растат зъби… и ме наричат „деди“.

Понякога двайсет години изглеждат като миг, а понякога като много, много дълго време.

— Ами… няма женски еквивалент на „деди“, нали?

— О, не — увери ме той. — Всички ще те наричат пралеля Клеър и ще се отнасят с огромно уважение към теб.

— Много благодаря — промърморих, докато си представях гериатричното отделение в болницата.

Джейми се засмя и с лекота, която без съмнение бе предизвикана и от скорошното опрощение на греховете му, ме сграбчи през кръста и ме вдигна в скута си.

— Не съм виждал друга пралеля с толкова сочен задник — рече одобрително, като ме подрусваше леко на коляното си. Дъхът му гъделичкаше врата ми, когато се наведе напред. Аз изписках тихо, щом ухапа леко ухото ми.

— Добре ли си, лельо? — чух гласа на Младия Иън зад нас, ужасно загрижен.

Джейми се сепна и едва не ме катапултира от скута си, но после ме хвана пак през кръста.

— Ами да — каза той. — Леля ти тъкмо видя един паяк.

— Къде? — огледа Младия Иън пейката с интерес.

— Ей там. — Джейми стана, изправи ме на крака и посочи една липа, където — наистина — имаше паяжина между чатала на два клона, която проблясваше от влагата. Самият паяк стоеше в центъра ѝ, кръгъл като черешка, с пъстро зелено-жълто гръбче.

— Тъкмо казвах на леля ти — каза Джейми, докато Младия Иън оглеждаше ококорен паяжината, — за един евреин, когото познавам, натурфилософ. Той беше проучвал паяците; всъщност дойде в Единбург, за да донесе един научен труд в Кралското дружество, въпреки че е евреин.

— Наистина ли? Каза ли ти много за паяците? — попита с нетърпение Младия Иън.

— Много повече, отколкото бих искал да знам — отвърна Джейми. — Но си има място и време за приказки за паяци, които снасят яйца в гъсеници, за да може малките да изядат горкото създание живо, но не и когато наближава обяд. Каза обаче нещо много интересно — добави, като присвиваше очи към мрежата. Духна я леко и паякът бързо се втурна към укритието си. — Каза, че паяците тъкат два вида нишки и ако имаш увеличителни лещи — и можеш да накараш паяка да стои мирно, предполагам, — ще видиш двете места, от които излиза коприната; нарече ги паяжинни брадавици. Единият вид нишка е лепкав и ако си буболечка и я докоснеш, с теб е свършено. Но другият вид е суха нишка, като коприната с която се бродира, но по-фина.