Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Каменният кръг [bg]
Каменният кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каменният кръг [bg]

Электронная книга - «Каменният кръг [bg]». Краткое содержание книги:

С този наситен, жив разказ Диана Габалдон продължава историята на Клеър Рандал и Джейми Фрейзър, която започна с вече класическия роман „Друговремец“ и продължи с „В капана на времето“. Като ни понася от бойните полета на Шотландия от осемнайсети век и ни води в екзотичните Западни Индии, Диана Габалдон изтъкава отново магията си в един великолепен и незабравим роман.
1 ... 184 185 186 187 188 189 190 191 192 ... 431
Перейти на страницу:

След всичко това Арчибалд Кембъл се изпълнил с голяма омраза към шотландците планинци и английската армия, и напуснал войската. Родителите му били мъртви и той трябвало да се справя някак дори само за да издържа съсипаната си сестра.

— Не могъл да се ожени — обясни госпожица Коудън, — защото коя жена ще го вземе и ще… — кимна към огъня… — ще се съгласи на това?

Заради тези трудности той се обърнал към Господ и станал свещеник. Неспособен да изостави сестра си или да остане сам с нея в семейната къща в Бърнтайланд, той купил карета, наел една жена да се грижи за Маргарет и започнал да пътува из околността и да проповядва, като често я взимал със себе си.

Проповедите му пожънали успех и тази година бил поканен от Дружеството на презвитерианските мисионери да предприеме дълго пътуване до Западните Индии, където да организира църкви и да назначи старейшини в колониите Барбадос и Ямайка. Той се молил и получил отговор. Продал семейното имущество в Бърнтайланд и се преместил със сестра си в Единбург, докато се подготви за пътуването.

Отново погледнах към фигурата пред огъня. Топлият въздух разклащаше полите около краката ѝ, но иначе тя не помръдваше, беше като статуя.

— Е — казах с въздишка, — не мога да направя кой знае какво за нея, опасявам се. Но ще ѝ предпиша лекарства, за да ги поръчате в аптеката, преди да тръгнете.

Ако не помогнеха, поне нямаше да навредят, помислих си, докато записвах краткия списък със съставките. Лайка, хмел, седефче, вратига и върбинка, с голяма щипка мента за успокояващ тоник. Чай от шипка, за да поправи леките хранителни дефицити, които бях забелязала — подути кървящи венци и бледо подпухнало лице.

— Когато стигнете до Индиите — казах, като подадох на госпожица Коудън листа, — трябва да се погрижите да яде много плодове — портокали, грейпфрути и най-вече лимони. И вие трябва да правите същото — добавих, като огледах лицето на прислужницата. Съмнявах се, че е яла други зеленчуци освен понякога лук или картофи и ежедневната овесена каша.

Преподобният Кембъл не се беше върнал и аз не виждах причина да го чакам. Сбогувах се с госпожица Кембъл, отворих вратата на спалнята и видях, че зад нея стои Младия Иън.

— О! — стресна се той. — Тъкмо идвах да те търся, лельо. Вече е почти три и половина и чичо Джейми каза…

— Джейми? — Чу се глас зад мен, от стола до огъня.

С госпожица Коудън се обърнахме и видяхме, че госпожица Кембъл стои права, с широко отворени и вперени в нас очи. Гледаше прага и когато Младия Иън влезе вътре, тя започна да пищи.

* * *

Доста разстроени от срещата с госпожица Кембъл, с Младия Иън тръгнахме с облекчение към убежището на бардака, където бяхме посрещнати делово от Бруно и отведени до задния салон. Там открихме Джейми и Фъргъс, потънали в разговор.

— Така е, не вярваме на сър Пърсивъл — казваше Фъргъс, — но какъв смисъл има да ти казва за засада, ако тя не съществува наистина?

— Откъде да знам — каза искрено Джейми, облегнат назад и изтегнат на стола си. — В такъв случай наистина трябва да заключим, че ще има засада на акцизните. След два дни, така каза. Сигурно ще е в Мълинс Коув. — После, като ни видя, се понадигна и ни даде знак да седнем.

— Да го направим на скалите под Балкарис тогава? — попита Фъргъс.

Джейми се смръщи замислено, двата сковани пръста на дясната му ръка барабаняха бавно по масата.

— Не — рече накрая. — Нека бъде Арброут, заливчето под абатството. За по-сигурно.

— Добре. — Фъргъс бутна настрани полупразната чиния с овесени питки, от която се гощаваше, и стана. — Ще съобщя на когото трябва, милорд. Арброут, след четири дни. — Кимна ми, сложи си наметалото и излезе.

— Това контрабандата ли е, чичо? — попита нетърпеливо Младия Иън. — Френският люгер ли идва? — Той си взе питка и я захапа, като пръсна трохи по масата.

Джейми още беше разсеян и замислен, но очите му се проясниха, когато погледна племенника си.

— Да. А ти, Млади Иън, нямаш нищо общо с това.

— Но мога да помогна! — възрази момчето. — Ще ти трябва човек да държи мулетата!

— След всичко, което баща ти каза на теб и на мен вчера? — Джейми изви вежди. — Господи, много къса памет имаш, момче!

1 ... 184 185 186 187 188 189 190 191 192 ... 431
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)