Ладията на Харон

Инстинктивно разбра, че арабинът се опитва да избяга през планината по широкия метър и двайсет тунел. Но за всеки случай, Мърсър изпълзя петдесетте метра до генераторите. Тялото му беше напрегнато в очакване на изстрел.

Той включи контролните уреди с едната си ръка, докато с другата държеше на прицел входа на тунела. Захранваните с осемцилиндрови дизелови двигатели генератори заработиха само след секунда. Мърсър махна мушамата от «миникъртицата».

Малката пробивна машина функционираше почти като по-големите си братовчеди, но беше максимално усъвършенствана. Режещият диск с диаметър метър и двайсет беше направен от въглероден фиброполимер и късчета диамант и можеше да превърне за миг и най-твърдата скала в микроскопичен прах. Корпусът на «Мини» беше цилиндричен и бе пълен със сложни помпи и клапани за хидравликата и глобална позиционираща система от трето поколение, по-точна от тази на американските военноморски атомни подводници. От двете и страни имаше два хидравлични крака за привеждане в движение, които бяха изключително мощни, така че режещото острие пробиваше гранита с нечуваната скорост от шейсет сантиметра в минута. Огромният вентилатор в задната част на машината издухваше прахоляка и отломките от работата на диска в тунела.

— Алам, знам, че ме чуваш — извика Мърсър. Гласът му прогърмя в шахтата. — Звукът е от пробивната машина, която е прокопала дупката, по която бягаш.

Абу Алам бягаше приведен в тъмния тунел, но спря веднага щом чу гласа. Беше му познат. Това беше мъжът, когото Кериков бе заловил по време на атаката срещу помпената станция. Алам не изпитваше желание да се върне и да го убие. Филип Мърсър не беше негов враг, а на Кериков. Единственото, което имаше значение за него, беше да се измъкне от дупката и да избяга. Отворът на шахтата зад арабина се бе смалил, а отпред имаше само непрогледен мрак.