Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
— А също и «Перачката от Финчли Комън», мамичко — каза лейди Емилия. — Няма да е зле отначало да се започне с нещо успокоително.
— Спрете, скъпи госпожи — каза дипломатът Пит. — Моите почитания към мненията на обичната ми и уважавана лейди Саутдаун, обаче аз смятам, че никак не е разумно да започваме въздействието върху мис Кроли, като още в самото начало й дадем подобни сериозни съчинения. Не забравяйте в какво деликатно състояние се намира тя и как досега не е свикнала, как абсолютно никак не е свикнала да се занимава с въпроси, свързани с безсмъртието на душата й.
— Значи, Пит, вие смятате, че да се започне с тези въпроси, е прекалено рано, така ли? — каза лейди Емилия, като се изправи с шест малки книжки, които се намираха вече в ръката й.
— Ако започнете веднага, вие съвсем ще я изплашите. Познавам светския характер на леля ми много добре и съм уверен, че всеки внезапен опит да я въведе в лоното на вярата ще представлява най-неподходящото средство за спасението на душата на тази нещастна жена. По този начин само ще я изплашите и ядосате. Най-вероятно е да захвърли книгите и да откаже да има каквито и да било връзки с изпращачите им.
— Вашата природа, Пит, е също така грубо светска, както и тази на леля ви — каза лейди Емилия, като излезе гордо от стаята с книгите в ръка.
— И няма защо да ви казвам, скъпа ми лейди Саутдаун — продължи Пит с нисък глас, без да обръща внимание на прекъсването, — колко фатална може да се окаже липсата на малко благост и предпазливост относно надеждите, които бихме могли да храним във връзка със светските притежания на леля ми. Не забравяйте, че тя има седемдесет хиляди лири стерлинги; помислете за възрастта й, за разстроените й нерви и за деликатното й здраве. Знам, че е унищожила завещанието, което е било направено в полза на моя брат, полковник Кроли. И ние трябва да поведем тази наранена душа към правия път, като я успокоим, а не като я изплашим; следователно аз смятам, и вие ще се съгласите с мене, че… че…
— Разбира се, разбира се — забеляза лейди Саутдаун. — Джейн, миличка, няма защо да изпращаш онази бележка на мистър Айрънс. Ако здравето й е такова, че разискванията биха я изморили, ние ще чакаме, докато се пооправи. Утре ще направя посещение на мис Кроли.
— И ако ми позволите да предложа нещо, прелестна госпожо — каза Пит с благ глас, — по-добре ще бъде да не вземате със себе си нашата тъй ценна Емилия, която е прекалено жарка; най-хубаво би било да се придружавате от милата ни и кротка лейди Джейн.
— Емилия положително ще развали всичко — каза лейди Саутдаун. И този път тя се съгласи да измени на обичайната си практика, която, както вече казахме, се състоеше в това да изпраща на застрашената от погибел душа цял куп религиозни трактати, преди лично да отиде и се заеме със спасяването й (също както нападението на французите винаги се предшествуваше от яростна канонада). И тъй, заради здравето на болната или за спасението на душата й, или пък заради парите й, лейди Саутдаун се съгласи да отложи временно любимите си начини на действие.
На следния ден големият женски екипаж на семейство Саутдаун, с графската коронка и герб, спря тържествено пред портите на мис Кроли и високият сериозен лакей подаде на мистър Баулс визитните картички на нейно сиятелство за мис Кроли, както и една за мис Бригс. Като компромис вечерта лейди Емилия изпрати на компаньонката един пакет, съдържащ няколко копия от «Перачката», както и други трактати с по-мек характер, за лична употреба на мис Б., а също тъй и няколко книги за прислугата: «Няколко мисли за прислугата», «Тиганът и огънят» и «Официалното облекло на греха», чието съдържание беше много силно.
Глава XXXIV
Лулата на Джеймс Кроли угасва
Любезното държане на мистър Кроли и милото отношение, което лейди Джейн прояви към нея, извънредно много поласкаха мис Бригс. И тя каза няколко добри думи за последната, след като картичките на семейство Саутдаун бяха поднесени на мис Кроли. Обстоятелството, че една графиня лично бе оставила картичката си на мис Бригс достави не малко удоволствие на бедната самотна компаньонка, «Много ми е чудно, мис Бригс, какво иска да каже лейди Саутдаун с това, че е оставила картичка и за тебе» — заяви републиканката мис Кроли, на което компаньонката отвърна смирено: «Надявам се, че няма нищо лошо в това, дето една високопоставена дама е обърнала внимание на една бедна, но благородна жена.» И тя постави тази картичка в работната си кутия между най-любимите си лични вещи. По-нататък мис Бригс обясни как предишния ден бе срещнала мистър Кроли на разходка със своята братовчедка и отдавна обречена нему бъдеща невеста и разправи колко добра и мила изглеждала дамата и колко скромно, да не кажем обикновено, ходела облечена. А после описа и прецени всички части на облеклото й, като се почне от шапката и се стигне до обувките, вършейки това с истинска женска точност.