История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
На 10 декември при възобновеното настъпление по фланга с една част, включваща около 30 средни танка и 2 танка „Тигър“, германците са спрени на 3 км от Меджез ел Баб от френска батарея, заела добра позиция. Те временно тъпчат на едно място при опита си да я заобиколят встрани от шосето, а след това са принудени да отстъпят поради заплашителните действия на едно под-разделение на бойна команда „В“ към собствения им тил. Все пак постигат непряк и непредвиден успех, когато след падането на нощта бойна команда „В“ се изтегля от твърде откритата си позиция, губи ориентация, връща се назад заради неверен слух за германска заплаха и се отклонява по един кален черен път покрай реката, където много от останалите танкове и други превозни средства затъват и са изоставени. Макар и временен, този неуспех е пагубен за перспективата за по-ранно възобновяване на съюзническото настъпление към Тунис. Сега бойна команда „В“ разполага само с 44 годни за действие танка, което е едва една четвърт от цялата й мощ. Двете германски контраатаки объркват много ефикасно плановете на съюзниците.
Междувременно генерал-полковник Юрген фон Арним е изпратен от Хитлер да поеме Върховното командване на силите на Оста, които са прекръстени на 5-а танкова армия. Той поема командването от Неринг на 9 декември и след пристигането на нови подкрепления прави опит да разшири германските позиции при Тунис и Бизерта с едно голямо предмостие, оформено от дълга 160 км верига от защитни постове, която се простира от крайбрежието, на 30 км западно от Бизерта, до Анфидавил на източното крайбрежие. Тази позиция е раздена на три сектора, като северният се държи от импровизираната дивизия „Фон Бройх“ (по името на командира й), централният (западно от Чуиги до Пон дю Фахс) — от 10-а танкова дивизия, която пристига на части, и южният сектор — от италианската дивизия „Суперга“. Според преценките на съюзническото разузнаване в средата на декември силите на Оста са около 25 000 бойци и 10 000 души административен персонал с 80 танка — преценка, която е твърде завишена. Съюзническите активни бойци са близо 40 000 — около 20 000 британци, 12 000 американци и 7000 французи, като тяхната обща мощ е много по-голяма, тъй като административната им организация е много по-разточителна.
Забавяния при съсредоточаването на войските, дължащи се отчасти на лошото време, принуждават Андерсън да отложи подновяването на офанзивата. Обаче на 16 декември той решава, че тя трябва да започне на 24 декември, като се възползва от пълнолунието за нощна пехотна атака. Тя трябва да бъде предприета от 78-а британска дивизия и 6-а танкова дивизия заедно с част от американската 1-ва пехотна дивизия.
За да се осигури простор на действие, са извършени предварителни атаки за възвръщане на коти 290 и 466 в по-северното направление към Тебурба. И двете атаки са възпрепятствани от лошото време и се превръщат в продължи-телни битки с променлив успех, което става причина главната атака да бъде отложена. Така до 25 декември германците си възвръщат напълно първона-чалните позиции.
В навечерието на Коледа Айзенхауер и Андерсън, макар и с нежелание, решават да се откажат от намеренията си за офанзива поради тези неуспехи и поройния дъжд, който превръща бойното поле в блато. Съюзниците губят „надпреварата за Тунис“. Но за техен късмет този неуспех се превръща в тяхното най-голямо непредвидено преимущество, защото без него Хитлер и Мусолини не биха имали време и не биха се осмелили да прехвърлят огромни подкрепления в Тунис, като силите в това предмостие досигат близо 250 000 души. Тези войски трябва да се сражават с гръб към морето, в което господства противникът, и ако бъдат победени, попадат в капан. Когато след време през май силите на Оста са разбити, Южна Европа е почти оголена което улеснява много съюзническото нахлуване в Сицилия през юли. Но ако не е бил съюзническият неуспех през декември, който води до огромния „обръч“ през май, по всяка вероятност навлизането на съюзниците в Европа е щяло да бъде отблъснато. Това, което Чърчил обича да нарича „меките слабини“, представлява планински терен, крайно неудобен за десант, и единственото му слабо място е, че е оставен без защитници.
Двайсет и трета глава
Обратът в Тихия океан
Целта на японската офанзива в Тихия океан да установи т.нар. Разширена източноазиатска зона на взаимен просперитет е постигната само за четири месеца. През това време Малая и Холандска Източна Индия са напълно зав-ладени, както и Хонконг, а също почти целите Филипини и южната част на Бирма. След още един месец капитулацията на острова крепост Корегидор води до падането на последната контролирана от Америка територия на Фи-липините. Седмица по-късно британците са изгонени от Бирма в Индия и така Китай остава откъснат от съюзниците си. Това бързо завоюване струва на японците само около 15 000 души, 380 самолета и 4 разрушителя.